Представяте ли си на 9 години и половина да постъпиш в Миланската консерватория на първо място сред 65 кандидати? Възможно ли е да се обучаваш при еталони в клавирното изкуство като Марсел Чампи в Париж или Едвин Фишер в Берлин? Какво е да спечелиш Международния конкурс за певци и инструменталисти във Виена през 1936г., в надпревара със 160 претенденти, сред които Емил Гилелс, а в журито да бъдат колосите Вилхелм Фуртвенглер, Бруно Валтер и Клаудио Арау? Едва ли проф. Люба Енчева е имала време да разсъждава над такива въпроси, чиито отговори са се превърнали в ярки щрихи от нейната биография. Но ключов момент от нея е откриването на зала „България“ на 9 октомври 1937г. Тогава тя изпълнява Концерт за две пиана и оркестър от Й.С.Бах заедно с композитора Димитър Ненов, а съпроводът е на Софийската филхармония, дирижирана от Цанко Цанков.
Припомняме ви всичко това, защото в началото на август 2019г. се навършиха 105 години от рождението и 30 години от кончината на забележителната българска пианистка и клавирен педагог проф. Люба Енчева. Тя бе„ „последният мохикан“ в световен мащаб, носител на истинските ценности на изкуството, културата, цивилизацията. Тя създаде епоха и плеяда от ученици“, сподели една от нейните възпитанички д-р Мина Иванова, която също така е учила и при проф.Николай Евров /също питомец на Енчева/. „Аз не бях нейна редовна ученичка, а спорадична, но тази спорадика е фундамент в живота ми. Тя ме обучаваше безплатно. Готвеше ме за конкурса „Чита ди Салерно“ и един ден каза в типичния си стил: „Трябва да учиш италиански“. И знаете ли колко беше права? Самата Енчева владееше италиански повече от перфектно, но и френски и немски“. Неслучайно до днес Мина Иванова не само познава тънкостите в клавирното изкуство, а и си служи с богата гама от чужди езици.
Както разказва Вартан Мъгърдичян-ученик на проф.Енчева в Швейцария, „тя каквото каже, звучи парадоксално, но е правилно“. Ето защо видната българска пианистка дава задача на Мина Иванова и присъства на предварително изнесения рецитал в Музикалното училище в София с репертоара от конкурса. „Сега съм спокойна, печена си, готова си!“, заявява Енчева. Впоследствие възпитаничката й печели престижния конкурс, като изпълнява музиката на Димитър Ненов като „гвоздеят“ в програмата на галаконцерта. По настояване на Енчева, след конкурса Иванова прави своя дебют в зала „България“.
„Тя беше безкомпромисен, хирургически точен, лаконичен, която умееше да обедини в едно идеята със средствата“, допълни Иванова в ефира на Класик ФМ радио. По думите й, „при нея имаше едно гениално съчетание от аналитична мисъл с изключителна страстност“. В качеството й на жури на авторитетни конкурси като „Чайковски“, „Шопен“, „Владигеров“, „Кралица Елизабет“ и др., Люба Енчева „винаги казваше, че е българка. Тя създаде апостолски пътеки и в топографията на България, като учреди събития в Разград и Шумен…. Тя беше и един изключително деен камерен изпълнител- свири с проф. Сава Димитров, а с Димитър Ненов открива зала „България“, каза още д-р Мина Иванова.
Творческият път на Мина Иванова я отвежда в екзотичен Тайланд, където през 2004 г. в чест на годишнината на Нейно Величество Сирикит- Кралицата на Тайланд, Празника на просветата и културата и 30 години двустранни дипломатически отношения, изнася рецитал в Банкок като представител на България. След това получава покана да преподава в азиатската страна. Член е на Съюза на учените в България и е първият музикант в Европа, доктор на музикалните науки и изкуства на Нов български университет от програмата на Университета Йейл и НБУ. Преди година пианистката се завърна в България и сега предава знанията и уменията си в Националното музикално училище „Любомир Пипков“ в София.
Още за проф. Люба Енчева, както и за своята работа в Тайланд, ще разкрие д-р Мина Иванова в интервюто на Георги Митов-Геми, което ще откриете в звуковия файл под снимките вляво. Сред тях ще видите и уникални нотни материали с оригиналния почерк на легендарната пианистка и клавирен педагог, предоставени специално от събеседничката.