За Микис Теодоракис, Енио Мориконе, Ханс Цимер… и Оркестъра на Класик ФМ

За Микис Теодоракис, Енио Мориконе, Ханс Цимер… и Оркестъра на Класик ФМ

Защо музиката от киното има такава притегателна сила?

Защо музиката от киното има такава притегателна сила? Защо дори и хора, които не харесват класиката я слушат с внимание? И защо тя е толкова интересна за всички възрасти? Може би отговорът се крие в едно единствено нейно качество – музиката от киното е най-яркият подсъзнателен спомен, който ни остава от някой филм. Не сте съгласни с това? Имате право, защото в изкуството няма категорични дефиниции, а само лични възприятия. И все пак, филмовата музика е точно това – едно много лично преживяване, също толкова лично, колкото и разказаната във филма история. Много от големите оркестри по света разбират това и залагат в репертоара си партитури от големия екран. Цели сюити от филмовите теми се разработват за концертно изпълнение, защото публиката без съмнение ги харесва. Американските оркестри отдавна са превърнали подобни концерти в своя традиция, а у нас те стават все по-популярни. Ето че и за публиката в България, която предпочита този жанр, вече има оркестър, специализирал уменията си в илюстративната музика от киното. Оркестърът на Класик ФМ създаде своя история и традиция в това отношение – Марко Теца, Бруно Мембре, Харолд Уелър, Филип Клайн, Джон Маклафлин Уилямс бяха канени през годините за диригенти на оркестъра в различни проекти. Така традицията стана факт и Оркестърът на Класик ФМ се оказа единственият редовно концертиращ оркестър, който може да се похвали с истинска филмова биография, и то в своята едва 10-годишна история. След малко повече от седмица този оркестър отново ще ви покани „на кино“ – на 23 октомври с диригента Бруно Мембре. Защото знаем, че има филми, които не можеш да забравиш не само заради актьорите в тях, но и заради мелодията, която си запомнил. Когато паметта ни извика заглавието „Доктор Живаго“ например, асоциацията веднага ни препраща към музиката на Морис Жар. Красивата тема на Лара от този филм е написана само за няколко минути в един хотел, а Морис Жар е притиснат от невероятно краткия срок от пет седмици, през който е трябвало да създаде партитурата за 197-минутния филм от1965г. А какво бихте казали за несравнимия актьор Антъни Куин и образа му във филма „Зорба гъркът“? Със сигурност не бихте запомнили тази роля толкова силно, ако я нямаше ярката музика на Микис Теодоракис… Според някои мнения, в жанра „музика за големия екран“ има две имена – Енио Мориконе и Джон Уилямс. И това е вярно, защото всички техни филми са като учебник по композиция за киното. Енио Мориконе е написал може би най- разнообразната в стилово отношение музика, вземете само „Имало едно време на Запад“/ 1968/ и „Мисията“ /1986/. Те са толкова различни и въпреки това – сходни, заради самото присъствие на Мориконе в тях. Когато в края на 80-те в България гледахме „Мисията“, разбрахме, че композиторът вече е стигнал висотата на големите духовни композиции от класиката…с „Обоят на Габриел“ /темата на Габриел/ или онези небесни хорови фрагменти с детски гласове…Но, преди Енио Мориконе, Италия познаваше Нино Рота. „Кръстникът“ разказа историята на италианската мафия по начин, който никой впоследствие не успя да направи, а за това заслугата беше и на една семпла, но гениална тема на Рота – Валсът /„The Godfather Waltz“/. И докато всички тези филми се появяваха по екраните в целия свят, поредицата „Джеймс Бонд“ разказваше нови и нови сюжети за Агент 007. Композиторите се сменяха, актьорите също, но в крайна сметка Американската филмова академия скоро напомни, че са изминали цели 50 г. от първия филм /5.X.1962г./ за легендарния разузнавач, с музиката на Монти Норман. Факт е обаче, че интересът към тази история, а и към историите във всички споменати филми досега, не стихва. Защото хората искат да бъдат развълнувани, когато гледат кино, също както през 60-те, 70-те или 80-те години. А когато започна новото хилядолетие, един композитор показа, че синтеза между симфоничния оркестър и електронния звук има невероятно въздействаща сила - Ханс Цимер направи това във филма „Гладиатор“/2000/. Сега можете да преживеете всичко отново, да видите как любимите ви филми оживяват в звук… И за да разберете защо все пак Музиката от големия екран е така притегателна и за вас, има един начин: чуйте я отново! На 23 октомври в зала „България“ Оркестърът и Хорът на Класик ФМ радио ще ви припомнят поредица от филмови истории, под диригентството на Бруно Мембре.