Отбелязаха 100 години Челибидаке

Отбелязаха 100 години Челибидаке

Празненствата започнаха още на 28 юни 1912г

Празненствата започнаха още на 28 юни 2012г., когато е роден румънския оркестров диригент, който прекарва по-голямата част от живота си в Германия. Академията за музика и танц в Кьолн отбеляза 100- годишнината му с безплатни концерти в своята зала. ЮНЕСКО обяви 2012-та за година на Серджу Челибидаке. Освен това, Букурещ бе домакин на Първия фестивал Серджу Челибидаке 100, организиран от фондацията, носеща неговото име. В тази поредица от концерти бяха изпълнени симфонии на Брукнер и Чайковски, които той обожаваше да дирижира. Прозвучаха и някои симфонични поеми, написани за румънския маестро, като Gradina de Buzunar /„Райската градина”/ или „Челибидакиана” от Антон Гарсия Абрил. Диригентът Серджу Челибидаке получава първите си уроци по пиано в Румъния. Той изучава философия и математика в Букурещ и Париж, но това не го отклонява от пътя му към света на музиката. Любопитен факт от неговата кариера е моментът, в който става главен диригент на Берлинската Филхармония на мястото на Вилхелм Фуртвенглер. Впоследствие диригентът Фуртвенглер, чийто възпитаник е самия Челибидаке, отново поема диригентската палка, докато румънецът остава негов помощник. След смъртта на Фуртвенглер за наследник на поста е избран Херберт фон Караян вместо Челибидаке, което провокира лична и концептуална вражда между двамата. Кариерата на Челибидаке го отвежда на пулта на оркестри в Щутгарт, Париж и Стокхолм. От 1979г. той става музикален директор на Мюнхенският филхармоничен оркестър, където работи до края на живота си. Челибидаке води и активна преподавателска дейност. Автор е на няколко творби, повечето от които неиздадени: Реквием, четири симфонии и концерт за пиано и оркестър. При огромен успех преминава концертът с участието на Челибидаке в България през 1993 година. Диригентът отказва да издаде записите на концертите си, тъй като по негови думи „нито един запис не е способен да обхване звуковите нюанси, които се усещат на живо в концертната зала.” Въпреки това, след като си отива от този свят, неговите роднини решават да публикуват някои от записите.