Какви са правата на композиторите по отношение на техните съчинения? Може ли творбите им да бъдат защитени от нормите на действащото законодателство? С тази нелека задача се зае Московската филхармония, която иска да коригира Закона за авторското право в Русия. Според прочутият оркестър, който дори внесе иск във Върховния съд на Руската федерация, проблемът произтича от това, че в една концертна програма се изпълняват произведения както на починали, така и на живи композитори. Така например - за София Губайдулина или Родион Шчедрин е ясно, че трябва да се плати, но дали и на кого би могло да се заплати, когато се изпълнява музиката на Бетовен? Журналисти от в-к „Известия”следят случая и припомнят историята около него. Постановление на правителството на Руската федерация, прието през 1994 г., оставя въпроса за начислените суми от авторски права при живи и мъртви композитори без отговор - там просто се казва, че на всеки концерт, авторът трябва да получи 10% от таксата. Но от друга страна, част от Гражданския процесуален кодекс /в сила от 1 януари 2008 г./, гласи следното: ако композиторът е починал преди повече от 70 години, неговите творения вече са обществено достояние и не е нужно никому да се заплаща. Както информира в-к „Известия”, двете постановления си противоречат и е очевидно, че трябва да има промяна. Ето защо главният юрист на Московската филхармония търси отговорите на този важен казус на ниво Върховен съд. От началото на миналия сезон Московската филхармония въведе интересен начин за отчитане на авторските права от своите концерти: експерти определят времетраенето на „защитеното” музикално произведение в даден концерт и определят ставка от 10 % в зависимост от неговата продължителност. Пример – ако в концертната програма е звучала 30-минутна композиция на Гия Канчели и едночасова симфония на Густав Малер, живият грузински класик би получил не 10%, а 3,33% от общия сбор... Ситуацията се усложнява и от факта, че преди шест месеца организацията на руските автори /РАО/ даде на съд столичната филхармония, аналогичен бе случая и с някои от филхармониите на други градове. В резултат – през март тази година съдът частично удовлетвори искането на съсловието на руските автори, в отговор на което Московската филхармония незабавно подаде своята жалба. В спора се намеси и Министерството на културата, което предложи да се приеме нова процедура за уреждане, съвпадаща с възгледите на филхармоничното ръководство. Междувременно, повечето от композиторите, които бяха помолени от в-к „Известия” за коментар, споделиха, че „подходът – хронометър”се е оказал доста приемлив и дори го нарекоха „справедлив”. А какъв бе изходът от съдебното дело – Върховният съд на Руската федерация реши да удовлетвори иска на Московската филхармония, което означава, че вече ще се начисляват определени суми само на съвременните композитори, а когато се изпълняват творби от минали епохи – нито стотинка!
