Ако от популярната италианска музика сте чували името на Дзукеро, то е време да се запознаете и с един негов съименник в областта на класиката. Прякорът му е бил „Дзукерино”, а истинското му име - Карло Дзукари (1704-1792). Италианският цигулар и композитор работи от 1741г. в Милано, където заема поста концертмайстор на известния по това време оркестър Джовани Батиста Самартини, а също е бил част от състава на Академия Филармоника - Милано. През 1760г. Дзукари вече е член на Италианския оперен оркестър, с когото заминава за Лондон. Там публикува „Истинският метод за изпълнение на Адажио”. Пет години по-късно Карло Дзукари се завръща в Милано, въпреки че има идеята да отпътува за Мадрид. В италианския град работи отново като първи цигулар в оркестъра на Самартини и се запознава с Луиджи Бокерини, който по това време е първи челист в състава. През 1778г. Дзукари се завръща в родния град Казалмаджоре при съпругата Франческа Радели и петте си деца и се занимава с преподаване на музика, както и с изследвания, посветени на хармонията и акустиката. През 1747г. Карло Дзукари създава Соната за цигулка и басо континуо или чембало, което се счита за най-значимото му произведение. Творбата е написана в три части, от която първата е бавна, а останалите две- по-бързи. Сега цигулковите сонати на Дзукари отново излизат на бял свят- чрез трима талантливи музиканти. Българската цигуларка Пламена Никитасова, виолончелистката Мая Амрайн и чембалистът и органист проф. Йорг-Андреас Бьотише успяха да осъществят записите, достойни за колекцията на всеки ценител на класическия звук. Пламена Никитасова е родена през 1975г. във Варна, България. Тя е изучавала барокова цигулка при Киара Банкини в Музикалната академия в Базел /Schola Cantorum Basiliensis/. Никитасова е работила с оркестри като La Cetra Barockorchester Basel, Ensemble 415, Freitagsakademie, Le Parlement de Musique и др. От 2013г. тя ще бъде концертмайстор на Бароковия оркестър на фондация „Й.С.Бах” в Санкт Гален, Швейцария.
