На 25 март се навършиха 145г. от рождението на великия Артуро Тосканини /25.III.1867-16.I. 1957/. Маестрото от Парма, както е бил наричан италианският диригент, остана в историята, като един истински учебник в диригентското изкуство. Поведение, което се запомня, взискателност, която респектира и резултат, който разтърсва – образът, който го превърна в една цяла ера в изкуството. Кариерата на Тосканини се развива в продължение на 70г., а най- основната й характеристика през всички тези десетилетия, си остана абсолютната безкомпромисност в изпълнението! И още нещо – уникална диригентска памет, за която веднъж Феручо Бузони казва: „Тосканини притежава феноменална памет, пример за каквато едва ли ще се намери в цялата музикална история… Току-що се е запознал с трудна партитура … и на следващата сутрин – вече ще я дирижира наизуст!” За своя главна и единствена задача Маестрото е считал по най-верния и дълбок начин да въплъти онова, което е написано в нотите на автора. Един от солистите на Симфоничния оркестър на NBC си спомня: „Веднъж след репетиция на определена симфония, по време на почивката, аз попитах Тосканини – как ще „направи” интерпретацията! И той отвърна – „Много просто, ще я изпълня така, както е била написана. Това, разбира се, не е лесно, но друг път няма. Нека невежите диригенти, уверени в това, че стоят над самия Господ, направят онова, което им се иска! Трябва да имаш мъжеството да свириш така, както е написано.” Когато Тосканини дирижира Седмата симфония /”Ленинградска”/на Дм.Шостакович, след генералната й репетиция със същия американски оркестър /NBC/, видимо изтощен от силата на музиката и работата върху партитурата, той възкликва: „Ето така е написана тя. Сега нека другите да започнат да правят своите интерпретации”. Съществуват много свидетелства за това – колко взискателен диригент е бил Артуро Тосканини. Не жали нито своите сили, нито тези на оркестрантите. Известно е как на репетиции шумно е негодувал, крещял, умолявал, заставял музикантите отново и отново да повтарят една и съща фраза… Понякога е чупел диригентската си палка, дори е хвърлял и часовника си на пода… Но цялата тази амалгама от емоции се е изливала върху свирещите пред него, само и единствено в полза на музикантското му кредо: изпълнението да е безкомпромисно точно – така, както е било написано от автора! И казват, че е успявал. Казват, също така, че е умеел и дори да „настройва” душите на музикантите , че неговият вътрешен импулс се е предавал на всеки един от оркестрантите. Артуро Тосканини е следвал през целия си живот една мечта - в единението на хората, предани на изкуството, да се роди „съвършеното музикално изпълнение”. 2012г., която бележи 145г. от неговото рождение и 55г. от смъртта му, слушайки записите и гледайки кино-хрониките от концертите на великия артист, едно е ясно – мечтата е била реалност приживе!
