Ирландският пианист Бари Дъглас изнесе самостоятелен концерт в страната, която го направи прочут – Русия. На 22-ри вечерта той свири в Светлановската зала на Международния дом на музиката в Москва. Програмата на пианистът включваше цикъла „Картини от една изложба” на Мусоргски и Соната за пиано №29 от Бетовен. Световната слава на Бари Дъглас започна от Русия, въпреки че за това признание той извървя дълъг път – в началото е учил в музикално училище в Белфаст, където усвоява не само пианизма, но и свири на виолончело, кларинет и орган, а после в Лондонския Кралски колеж. Първият му успех идва след като участва в конкурса „Ван Клайбърн” в Тексас /САЩ/, където се класира трети. Но истинският триумф го очаква в Москва. През 1986г. Дъглас се превръща в безспорният победител на осмия Международен конкурс „Чайковски” и руската публика веднага го припознава като свой любимец завинаги. Този московски триумф открива пред него вратите на престижните концертни зали по целия свят. Четвърт век след победата си на конкурса „Чайковски” Бари Дъглас бе поканен в журито на същото престижно състезание, вече в XIV-то му издание през 2011г. Днес известният пианист изнася много концерти, преподава, дори дирижира с успех „Камерата Ирландия” – оркестър, основан от него през 1998г., ръководи и музикални фестивали. Разбира се, неговите гостувания в Русия са традиция. „Кратини от една изложба” е емблематична творба за Бари Дъглас пред руската публика, тъй като именно нейното изпълнение порази слушателите на конкурса „Чайковски” през 1986г. Веднъж пианисът заявява, че чувства някаква особена връзка между душата на ирландския и руския народ. Той открива прилики в общата склонност към епос, меланхолия и като цяло намира сходна емоционалност. „Ако музиката е твоята страст и не можеш да живееш без нея, то тогава ти не мислиш за това колко ще спечелиш – хиляда долара или хиляда евро...” – казва Бари Дъглас в интервю за вестник „Новое время” – „Ти просто се занимаваш с това, защото без музика животът ти се превръща единствено в хранене, сън, отново и отново... и накрая - в смърт”.
