Камила Уилямс, първата чернокожа жена, появила се в главна роля на голям американски оперен театър, почина на 92-годишна възраст в Индиана, съобщава BBC News. Според Университета на Индиана /Indiana University Jacobs School of Music/, където Уилямс стана първият чернокож професор по пеене, страданието й е било причинено от рак. Оперната певица Камила Уилямс дебютира през май 1946г. в главна роля – в оп.”Мадам Бътерфлай” на Пучини, на сцената на New York City Opera. Освен това тя бе и активен застъпник за граждански права. Дебютът на Уилямс се е състоял девет години преди Мариан Андерсън да стане първата афро-американска певица, която е излязла на престижната американска сцена в Ню Йорк, Метрополитън опера. От тези времена са запазени рецензии на New York Times за нейното представяне, в които се казва, че пеенето й притежава „яркост и финес без прецедент, спрямо всеки друг артист от много години насам”. През следващата година тя изпълнява ролята на Мими в „Бохеми” от Пучини, а през 1948г. се появява в главната роля на Вердиевата „Аида”. 1951ва е годината, когато сопраното Камила Уилямс изпява основната женска партия в първия цялостен запис на оп.”Порги и Бес” от Джордж Гершуин. Борбата й за граждански права на цветнокожите в Америка продължава през целия й живот. „Националната асоциация за напредък на цветнокожите” /National Association for the Advancement of Colored People/ е организацията, чийто пожизнен член е била Камила Уилямс и за каузата на тази организация тя пее през 1963г. в родния си Денвил, Вирджиния. Същата година изпълнява и националния химн пред 200 000 души активисти за граждански права, по време на поход до Вашингтон, непосредствено преди Мартин Лутър Кинг да произнесе прочутата си реч „Имам една мечта”. Певицата се отдръпва от операта през 1971г., като започва да преподава, а през 1997г. се пенсионира. Нейната автобиография „Животът на Камила Уилямс, афро- американската класическа певица и дива” беше издадена миналата година.
