Жар-птица” е първият голям балет на Стравински, но не и негова първа съвместна работа с Дягилев и „Руските балети”. Точно година преди премиерата, през 1909г. харизматичният импресарио поръчал на Стравински да оркестрира две композиции на Шопен, които да използва в друг проект. Творбите били Nocturno Op. 32 No.1 и Grande Valse Brillante, Op. 18. Очевидно доволен от резултата, Дягилев кани Стравински да напише музиката към следващата продукция на балетната компания. Спектакълът се базира на различни персонажи от руските народни приказки. Партитурата разполага с различни моменти, които напомнят музиката на Скрябин, Чайковски и Римски-Корсаков, но зрелият вече Стравински тук присъства с оркестровия си талант и живото си ритмично въображение. Вместо двете сюити, които Стравински пише по-късно и които най-често се изпълняват, Андрю Литън и Филхармоничния оркестър на Берген избират да запишат цялата партитура на балета. Дискът съдържа и следващите два балета на Стравински - „Петрушка” и „Пролетно тайнство”. Същият запис получи номинация на Наградите Gramophone 2011. Албумът получи висока оценка в популярния Editor’s Choice на списанието „Classic FM Magazine” и бе избран за диск на месеца от сайтовете на Classics Today и Classics Today France. Звукозаписната продукция включва не само „Жар-птица”, а така също и непознати аранжименти и оркестрации, изработени от Стравински за Дягилев, на пиеси от Чайковски, Сибелиус и Шопен. В записа присъства и Greeting Prelude, композиран за 80-тата годишнина на Пиер Монтьо, благодарение на когото се появяват балетите „Петрушка” и „Пролетно тайнство” в концертните зали.
