Светът се раздели с Алексис Вайсенберг, една от най-значимите фигури в клавирната музика от ХХ век. Вестта за кончината на пианиста бе оповестена от негови близки и роднини на 8 януари. Вайсенберг е починал след продължително боледуване в Лугано, Швейцария. За онези, които го познаваха, той остана човека с изключителна култура, незабравим ментор, приятел и уникален музикант. Тъжната новина, разпространена от информационните агенции обиколи света, а с това бяха припомнени и основните моменти от живота и кариерата му. България, неговата родина и Панчо Владигеров, неговият учител по пиано и композиция – тези два момента присъстват неизменно сега във всяка публикация по темата. Пианист с огромен репертоар – от Й.С Бах до Игор Стравински, личност, говореща повече от 6 езика, с широки познания в останалите изкуства и с идеи за това, как младите да влязат в концертната зала! Живот, пълен с трудности, но и с триумфални моменти, а сред влиятелните хора на изкуството съдбата му го свързва с Ленард Бърнстейн, Артур Шнабел, Ванда Ландовска, Владимир Хоровиц, Херберт фон Караян, Лорин Маазел, Сейджи Озава. За първи път свири за българската публика в началото на 70- те години, а за последен път бе в родината си през 2007г., когато стана Почетен доктор на НМА „П.Владигеров”. Пианист, за когото по-младите му колеги днес казват: „Привилегия бе да го познавам”. А всички други, които знаят неговия път от „Джулиард скул” в Ню Йорк до Париж и триумфалните концерти, дадени през годините в Европа и Америка, сега могат да си спомнят и друга част от него – колажите му, дарени на зала „България”. Алексис Вайсенберг каза: „Останал съм си българин по душа” и така остана в душите на българите. Поклон пред паметта му.
