Учени от два университета в Холандия се провели изследвания върху процеса на композиране при великия немски композитор Лудвиг ван Бетовен. Заключенията представят интересна версия за връзката между прогресивната глухота на Бетовен и това, как тя оформя неговата музика. Изследователите са работили над някои от струнните квартети на композитора и представят последните си анализи в публикация, поместена в коледния брой на изданието British Medical Journal. Специалистите от университети в Амстердам и Маастрихт фокусират вниманието си върху квартети ор.18 /1798-1800г./, писани приблизително в периода, когато композиторът първоначално претърпява загуба на слуха си. Изследвани са също и квартети ор. 59 /1806г./ и ор.74 и 95 /1809-1811г./, композирани тогава, когато слухът на Бетовен прогресивно се влошава. Накрая идва ред и на късните квартети - ор.127 и 135 /1824-1826г./, които датират от времето, за което се предполага, че той вече е бил напълно глух. При всеки от изследваните струнни квартети учените са търсили появата на определена висока честота на звука в тоновете от партията на първата цигулка /до 1,586Hz/. Установено е, че в началните работи има по-често подобни височини, докато с годините композиторът е съчинявал все повече музика с тонове от средния честотен регистър. Авторите на тази версия предполагат още, че в последната част от живота си Бетовен е бил напълно глух. Работейки над финалните си опуси, той най-вероятно се е осланял на вътрешния си слух и все по-често се е стремил да избягва високите тонове. Основният извод е, че прогресиращата глухота на композитора има много по-определящо значение за самата негова музика, отколкото се предполагаше досега. Доказването или опровергаването на тази теза тепърва предстои, защото според изследователите от холандските университети, засега става дума само за констатации. Водещият изследванията д-р Едоардо Саченто казва, че за да се докаже или опровергае тази теза, би трябвало да се направи обстоен анализ на всички творби на композитора и да се проследи дали неговият медицински проблем всъщност стои в основата на промяната в стила му от по-късните години. Документирано е, че първите признаци за настъпващата глухота при Бетовен датират от 1801г., когато той е бил на 31-годишна възраст, а само след няколко години, вече общуването му с другите, е трябвало да става единствено в писмена форма.
