Вълнуващо музикално събитие представя на прага на летния сезон програмата на „Европейски музикален фестивал“ 2021. Два шедьовъра с името „Годишните времена“ - единият от Антонио Вивалди, а другият от Астор Пиацола, ще прозвучат в една концертна вечер в интерпретацията на изключителната цигуларка Мила Георгиева и Оркестъра на Класик ФМ радио с диригент Максим Ешкенази. Програмата е истинско предизвикателство за всички изпълнители, понеже съчетава два много различни стила с постоянна смяна на авторите. Слушателите ще чуят оригиналните 4 кончерти гроси оп. 8 от Вивалди и Cuatro Estaciones Porteñas на Пиацола във версията на Леонид Десятников за цигулка и струнен оркестър. Те ще бъдат изпълнени в последователна съпоставка на всяко годишно време от двамата композитори, започвайки с „Пролет“ от Вивалди и „Лято“ на Пиацола, и завършвайки със „Зима“ от Вивалди и „Пролет“ на Пиацола. Събитието е на 22 юни от 19:30 ч. в зала „България“. „Европейски музикален фестивал“, организиран от „Кантус Фирмус“ се реализира с подкрепата на Столичната община, като част от Календара на културните събития на града. Съорганизатор е Министерството на културата, а за концерта партнира също Софийската филхармония.
Цигуларката Мила Георгиева, която има в своя репертоар най-значимите цигулкови концерти от световната музикална съкровищница, проявява интерес към тангото преди две години, когато с голям успех тя представи концерта „Tango and Campanella“ с Оркестъра на Класик ФМ радио. „Това е музика за сърцата на хората“, смята изпълнителката. През 2020 г. Мила осъществи българска премиера на Violin Tango Concerto от Мелани Местре, а сега за първи път ще изсвири на сцена 8-те годишни времена от Вивалди и Пиацола. „Това е един истински маратон за всички музиканти, но особено за солиста“, сподели диригентът Максим Ешкенази в разговор по повод събитието. „Концертът поставя на изпитание издръжливостта на цигуларя – физическа, психическа и емоционална, но публиката ще чуе музика, която може да се сравни с комбинация от диаманти и перли“, каза още Ешкенази.
Билетите за концерта са в продажба на касата в зала „България“ и онлайн на www.ticketsbg.com.
Четирите концерта за цигулка и струнен оркестър Le quattro stagioni от Антонио Вивалди са сред най-емблематичните барокови шедьоври. Цигулката е голямата любов на Вивалди и той е смятан за майстор на инструмента, въпреки че някои негови съвременници приемат свиренето му за екстремно– твърде драматично, твърде изразително, твърде виртуозно. В онази епоха целият цикъл „Годишни времена“ е смятан за много смела творба, заради резките контрасти и динамични смени в характера на музиката. „Годишните времена“ са ранен пример за програмна музика, която изобразява конкретни картини чрез звук. Вивалди пише четири сонета, в които подробно описва какво е искал да изобрази в музиката: пеенето на птиците, ромоленето на ручеите през пролетта; изгарящата жега на лятото и бури, които изравняват житните полета; празниците на новите лозарски и ловни трапези през есента; уюта около огнището, но и сковаващия студ и лед на зимата.
Cuatro estaciones porteñas (Четирите сезона на Буенос Айрес)са четири носталгични танго пиеси от Астор Пиацола, които не са замислени като цикъл, но в последствие авторът ги изпълнява заедно. Тангото, като танцова традиция произхожда от пристанищните кафенета и публични домове на Буенос Айрес. То е пресъздадено от гения на Пиацола, който му придава нова форма и нов смисъл, експериментира с него, изгражда мостове между стиловете и променя разбирането за този вид музика. В края на 20-ти век руският композитор Леонид Десятников прави нов аранжимент на Cuatro estaciones porteñas, с който се подчертава връзката между аналогичния цикъл на Вивалди. Аранжиментът е за соло цигулка и струнен оркестър и във всяка част Десятников включва цитати от Вивалди, но понеже сезоните в северното и южното полукълбо са обърнати, затова например към Verano Porteño (Лято) е добавен цитат от „Зима“ на Вивалди. Така двете поредици годишни времена заживяват своя нов живот в една уникална симбиоза, която предлага неповторимо изживяване, особено при живо концертно изпълнение, изискващо във висша степен техническо майсторство и музикална зрялост от целия ансамбъл.
