В началото на месец май Русия ще обърне поглед към две заглавия, чиято съдба е била предизвестена – съзнателно да бъдат премахнати от музикалната история. Авторът е композитора Всеволод Задерацки /1891-1953/, една от многобройните жертви на сталинистките репресии в Съветския съюз. За щастие, в началото на XXI век пътят на изстраданата му музика най-сетне се отваря и негови произведения все повече зазвучават пред публика. Причините да бъде забраняван никога не са били от художествено естество, а изцяло политически – Всеволод Задерацки попада в зловещата система на съветските лагери на смъртта ГУЛАГ, където … продължава за композира.
На 3 май 2021г. в Самара ще бъде представена „Поема за руския войник“, създадена по стиховете на поета Александър Твардовски през 1946г. Творбата е непозната за широката публика, тъй като никога не е била изпълнявана изцяло, а сюжетът й разказва за хода на големите и трагични събития от Втората световна война. С изпълнението на този цикъл от десет части се захваща баритонът Василий Соколов, солист на Болшой театър, пианистката Валентина Загадкина и Валери Макаров, четец. Само два дни по-късно и на друга географска точка ще бъде представено друго произведение на Задерацки – за първи път ще прозвучи операта „Валенсианската вдовица“, чиято световна премиера на 5 май ще изнесат млади артисти от Колежа по изкуствата на Република Коми, на сцената на Театъра за опера и балет в столицата Сиктивкар. Това е комична опера, написана преди 87 години, базирана върху едноименната комедия на испанския драматург Лопе де Вега, в превод на Михаил Лозински. Оркестрацията е дело на съвременния руски композитор Леонид Хофман, който описва операта на Задерацки като „един празник на любовта“. „Това е карнавал, изпълнен с хумор, еротика и веселие, сякаш композиторът се е заел да компенсира липсата на всичко това в своя собствен живот. И човек не може да не му съчувства! Невъзможно е да не споделиш с него скръбта му, но и да не споделиш с него радостта от творчеството“, допълва Хофман. „Валенсианската вдовица“ е композирана през 1934г. и оттогава до наши дни е останала в пълно забвение.
„Днес всяка премиера на негови творби отваря нови и прекрасни страници от руската музика на ХХ век“. Фразата принадлежи на артистите от Колежа по изкуствата на Република Коми, които припомнят трънливия път на забранения композитор: „Факт е, че забраната за публично изпълнение на неговото творчество преследваше Всеволод Петрович Задерацки през целия му живот – той не е издаван, не е изпълняван и дори не се споменава в официалните справочници /въпреки че беше член на Съюза на композиторите/. Белогвардейски офицер, някога учител по музика на престолонаследника Алексей /Алексей Николаевич Романов, бел.ред./, в Гражданската война той получава правото си на живот само по личното разпореждане на Дзержински – човекът, който му издава един вид „сертификат за сигурност“ и който веднъж го чува да свири на пиано. Това се е случило в нощта, когато Задерацки е трябвало да бъде разстрелян, заедно с други пленени офицери на Деникин... Животът му след това – една непрестанна поредица от репресии: арести през годините 1921, 1922, 1926, изгнание в ГУЛАГ през 1937г. … Но заточението в лагерите на Колима се превръща в поразителен паметник на величието на човешкия дух – едно от най-значимите произведения на Задерацки се появява именно тук – „24 прелюдии и фуги за пиано“.
