На 11 март 1921г. в Мар дел Плата е роден аржентинският бандонеонист и композитор Астор Пиацола (1921-1992). Eдин век по-късно изпълнението на музиката на Маестрото, предизвикал революция в тангото, не спира по световните сцени, а носталгичният звук на неговия бандонеон нажежава страстта у танцьорите и приковава слушателите по местата им.
„Той се насочва към джаза, но ще се обърне и към класическата музика. Запознавайки се с прочутия пианист Антон Рубинщайн, който живее в Буенос Айрес, ще го насочи към връзка с уникален класически композитор в Аржентина Алберто Хинастера. Той ще го насочи към музиката на Стравински, Барток и Равел, които Пиацола ще изучава с огромна страст и така ще напише първата си Прелюдия № 1 за цигулка и пиано и Сюита за струнни инструменти и арфа. В Париж Пиацола под влиянието на Надя Буланже ще постигне Нуево Танго- ще съчетае аржентинското танго с наследството на класическата музика“, припомни в ефира на Класик ФМ радио Ивайло Александров. „Той ще разбие формацията на оркестрите на подредбата на инструментите – ще вкара класическа китара, ксилофон в състава на Orquesta Típica т.е неща, които са били табу“, добави преподавателят в НБУ и създател на Laokoontango- авангардна и алтернативна концепция и среда за пропагандирането на аржентинското танго в България с директна насоченост към всички с модерно и екстравагантно мислене, обсебени от креативния дух на танца.
Голяма част от творчеството на Пиацола вдъхновява всеки уважаващ себе си тангеро или тангера, които непрекъснато са привлечени от неговата музика, наситена с носталгичност, драматизъм, любов и страст. „Най-голямо впечатление ми правят Oblivion и Libertango. Много пъти сме танцували над тези композиции. Усещането е като един микрокосмос по начина на изразяване. Когато танцуваме, не е просто един танц- вътре е пълно с емоции, страст, изригване, спокойствие- всичко, което може да се усети в музиката, се предава и в танца“, допълни Габриела Панчева
Музиката на Пиацола присъства в единствения по рода си танцов танго-спектакъл в България, озаглавен „Тангомашина“, който е изграден изцяло върху естетиката на аржентинското танго и дигиталната визия. Той се провежда под патронажа на Посолството на Аржентина в България, а ценителите ще могат да го посетят на 13 март, както и на 22 април от 19ч. в Театрална работилница „Сфумато” в София. Създателите, хореографи и изпълнители Ивайло Александров и Габриела Панчева го окачествяват като „конспирация“, но по смисъла на латинското “conspirare”, означаващо буквално “дишам заедно” или “действам и мисля в хармония”. „Цялата магия се случва зад екран, който отделя нас като изпълнители от зрителната зала. Този екран създава усещането за сън, за нещо имагинерно. Докато не сме действително на сцената, на екрана върви видеоизображение, на което сме ние, и тази нереална връзка между видеоизображението и реалната сценична действителност вкарва зрителят в едно въображаемо усещане и му е трудно да пожелае танцуването, колкото и да му се иска. Разбира се, след това се е случвало да има подобно изживяване”, признава Ивайло Александров.
Акцент в спектакъла е единственото в света хореографско решение, създадено върху рядко изпълняваното произведение "Anxiety" /„Безпокойство“/ от „Седем секвенции“ на Астор Пиацола. Как авторите и главни действащи лица попадат на тази творба? Какви са разликите в хореографията на Tango de salon и Tango Nuevo? И още любопитни подробности от живота на Астор Пиацола ще научите в интервюто на Георги Митов-Геми с Ивайло Александров и Габриела Панчева, което ще откриете в звуковия файл под снимките вляво.
