Емоционалност и стил. Спонтанност и спокойствие. Енергия и класа. Едва ли има по-кратко описание от усещането да се срещнеш с Елизабет Леонская. Днес от 19.00ч. една от най-забележителните пианистки на нашето време ще дебютира на сцената на зала “България” със своя прочит на трудния и рядко изпълняван Трети клавирен концерт на Барток. Съпроводът е на Софийската филхармония под диригентството на Роберт Фаркаш, като във втората част на вечерта ще прозвучи Симфония № 39 от В.А. Моцарт. Музикалното събитие ще се проведе при спазването на всички действащи противоепидемични мерки.
През 1978г. легендарната пианистка напуска Съветския съюз и се установява във Виена, където живее и до днес. Признава, че решението е било “тежко”. “Никой не подозираше как ще се променят нещата. Желязната завеса буквално падна зад гърба ми”, заяви Леонская в ефира на Класик ФМ радио. Преди да го направи, изнася концерти в родния Тбилиси, в Санкт Петербург, в Москва, в чиято консерватория получава образованието си в класа на Яков Милщейн, и т.н.
Елизабет Леонская покорява авторитетни международни конкурси, като “Енеску” през 1964г., където в журито са Арам Хачатурян и Антон Рубинщайн. “Рубинщайн присъстваше на 3-тия кръг. Срещнахме се след конкурса и ме порази това, че той говореше с всеки на неговия език. Той владееше 8 езика”, спомня си Леонская.
Творецът, който оставя отпечатък върху нейното развитие в музиката, е Святослав Рихтер. Запознават се през 1969г. “Това е светлината на пътя ми”, описва го пианистката. И с вълнение и доза тъга допълва: “Свързваше ни приятелство. Приятелство с главна буква”. Титанът на пианото е впечатлен от нейните изключителни качества, които тя усъвършенства с негова помощ, но и демонстрира докато работят заедно под светлините на прожекторите. “Той никога не е бил преподавател. Той беше велик учител, при това винаги на сцената”.
Днес Леонская предава опита на следващите поколения. Счита, че младите владеят техниката, но “никой не им казва, че духовното съществува. Това е общото ни културно ниво. Не е само нотите, а животът около нас – интересът към изкуството, разговорите един с друг”. По думите й, урокът от пандемията е следният: “Не трябва да губим време. Трябва да се работи- да учиш репертоар, да четеш, да се разхождаш, да се подготвиш за онзи момент, в който концертният живот ще се нормализира. Казвам на младите: Не си губете времето! Ще започнат концертите и трябва да сме готови за това”.
За целта авторитетната пианистка има универсална рецепта – “да бъдеш искрен, никога да не лъжеш, да работиш толкова, колкото изисква великото произведение и да не се жалиш”.
Дали ще бъде водена от този принцип, предстои да разберем тази вечер в зала “България”. Тогава ще се уверим и в оценката на Андре Букурещлиев, публикувана през миналия век на страниците на реномираното издание “Диапазон” : “Пътуването на Елизабет Леонская води от един връх към друг. Постоянно надскачайки себе си, водена от личната си взискателност, от своята страст и интелигентност, тя придава мащаб на постигнатите висоти не само от днешния ден, но и от цяла една епоха: тази на Клара Хаскил, Дино Липати и зараждащата се модерност”.
Как Йосиф Бродски й посвещава стихотворение? Защо записите са “огледало”? Отговорите на тези и други въпроси ще откриете в интервюто на Георги Митов-Геми с Елизабет Леонская в звуковия файл под снимките вляво. Преводът е на Ангелина Александрова.
