„Една китара, Една година, Седем континента”- така изглежда накратко постижението на испанският китарист и педагог Рафаел Серайет. Той е първият класически музикант в света, свирил на 7-те континента в една и съща година. Световният рекордьор от Книгата на Гинес ще дебютира на българска сцена на 18 февруари от 19.00ч. в Пловдивската опера в съпровод на Оркестъра на Държавна опера- Пловдив под диригентството на Лучано ди Мартино. „Артистичното и музикално ниво в България е много високо”, заяви испанският китарист в ексклузивно интервю за Класик ФМ радио.
В програмата, озаглавена „Аранхуес- Симфонична разходка из Испания", са включени „Лятна нощ в Мадрид“ от М.И.Глинка, „Забрава“ от А.Пиацола, Интермецо из оп. „Гойески“ от Е.Гранадос, Танц № 1 из „La Vida Breve” и Сюита из балета „Любовна магия“ от М. де Файя. Серайет ще бъде солист на прочутия Концерт за китара и оркестър „Аранхуес", написан от Хоакин Родриго- композитор, с когото няма да забрави личната си среща. „Мисля, че се убедих в гениалността му, но срещата ми беше много приятна. Бях му занесъл пастички, сладки от нашия валенсиански край, които да опита”, спомня си китариста. „Около Концерт “Аранхуес” има много легенди. Твърди се, че той е написал произведението точно след като умира сина му, с който го дарява съпругата му Виктория, която е туркиня. Мълвата сочи, че втората част от концерта разкрива тъгата, която е обзела композитора от загубата на сина. Маестрото никога не е потвърждавал тази теза, но и не я е отричал. Тази история ми разказа моя преподавател Пепе Ромеро, който е поддържал тесен контакт с Хоакин Родриго. Истина или не, втората част на Концерт „Аранхуес” е вълнуваща – мелодията приковава вниманието и е много лесно да завладееш сърцата на тези, които я слушат... Той беше дълбока личност, която има още много послания, а музиката му го доказва”, допълни китарният виртуоз.
Рафаел Серайет поставя рекорда си за Книгата на Гинес през 2018 година, като изнася концерти на всички континенти в рамките на 154 дни и 22 часа. Концертите се проведоха в Чикаго (САЩ), Куала Лумпур (Малайзия), Крайстчърч (Нова Зеландия), Ушуая (Аржентина), пристанището Неко (Антарктида), Овиедо (Испания) и Момбаса (Кения) между 13 юли и 14 декември. „Беше случайност, а не умишлено търсен ефект. Предварително имах осигурени контакти за концертите ми в Америка, Европа, Азия и Океания и следваше да свиря в Африка, така че стечение на обстоятелствата доведе до това да се изявя на всички континенти в една година....Разбира се, звучи като анекдот в музикалния ми път, но този факт придоби огромна известност. Радвам се, че го постигнах, тъй като това доведе след себе си други музикални проекти, които едва ли щяха да се случат, ако не беше рекорда на Гинес. Така се превърнах в личност, която може да отправя още много музикални послания”, посочи испанският китарист.
Случайна среща на канадско летище със звездата от Buena vista social club Компай Сегундо се превръща в неочакван джем сешън както за пътниците, така и за самия Рафаел Серайет. „Трябваше да свиря на Фестивал в канадския град Монреал, където по същото време започваше джаз фестивал. Останах още няколко дни, за да присъствам на концерти и да направя кратко посещение в Канада. Тогава не бях женен и можеше да си го позволя. Докато чаках на летището, за да се прибера в Испания, полетът ми се забави и обикалях из аеропорта, за да уплътнявам времето си. В един момент се сблъсках с Компай Сегундо, когото веднага разпознах. По това време той беше на върха в кариерата си. Поздравих го и той ме поздрави сърдечно. Попита ме с кубинския си акцент: „А, но ти също си китарист?”. Отговорих: „Да, да аз съм класически китарист”. Той отвърна: „Тогава познаваш моя сънародник Лео Брауер”. Казах му: „Да, учил съм при Лео Брауер. Компай ме попита: „Знаеш ли да свириш кубински сон”. Отвърнах: „Не, освен произведенията на Брауер не съм изпълнявал кубинска музика”. „А, искаш ли Компай да те научи да свириш сон?- Да, ще бъде удоволствие. Добре, ела насам. Франсиско, Франсиско, подай ми китарата! Влязохме в зоната за пушачи и седнахме там, тъй като Компай Сегундо пушеше непрекъснато своята пура. Настрои инструмента, показа ми 4 ритмични модела и 4 хармонични секвенции, които трябваше да следвам, и започна да пее и свири. Дойде синът му Франсиско Репиладо, който се включи с контрабаса, а хората естествено се събраха наоколо. Полетът продължаваше да се отлага и на таблата пишеше забавянето. Компай Сегундо не спираше да пуши, пее и свири, докато на таблото не се изписа съобщението, с което ни приканват да се отправим към нашия гейт. Този момент на неочакван концерт, който направихме на летище Монреал, Квебек, Канада, остава незабравим".
Днес Серайет предава опита на младите си колеги - често изнася лекции както в университета, така и в ателиета, майсторски класове. „Виждал съм преподаватели, които остават огорчени от учениците си, които не спазват техните предложения. Считам, че учениците имат интересни идеи. Това води и до нещо повече. Няма само един начин да разбираш музиката. Те са толкова, колкото са и музикантите и всеки от тях съдържа нещо истинско. Логично е да разбирам по-добре музиката и изкуството, с които се идентифицирам като характер, начин на мислене и техническа подготовка, спрямо музиката и изкуството, с които се идентифицирам в по-малка степен. Има форми, които ми се струват валидни, но не съм способен да ги изпълня, защото не съм устроен технически по такъв начин за тях”, каза още рекордьорът на Гинес.
Още любопитни истории за старинните инструменти, на които свири, за свободата и тайнственото дуенде на сцената и в живота, чуйте повече в интервюто на Георги Митов-Геми с Рафаел Серайет, разположено в звуковия файл/с музика/ под снимките вляво.
