„Един независим дух, блага и щедра жена, която също заслужава място сред най-великите пианисти на ХХ век“. С тези думи прочутият режисьор на музикални филми Бруно Монсенжон описва накратко личността на пианистката Хефзиба Менухин /1920–1981/, по-малката сестра на великия цигулков майстор Йехуди Менухин /1916–1999/. Заради някогашната си близост не само с нея, но и с прославения й брат, сега френският документалист става куратор на една нова колекция – 11 диска /9 CD и 2 DVD/, събрани в издание на компанията Warner Classics. Тази богата звукозаписна колекция излезе официално на 22 януари 2021г., тя е посветена на паметта на Хефзиба Менухин и отбелязва 40 години от нейната кончина.
Поместените исторически записи са от доста дълъг период, от 1933 до 1980г., като значителна част от тях са световни премиери на изпълнения на живо – такива са една трета от аудиозаписите и по-голямата част от видеозаписите, сред които има и телевизионни интервюта. Целта на обширното издание „Hephzibah Menuhin: Homage“ е не просто да документира и затвърди познатия образ на пианистката като дуетна партньорка на своя известен брат, но и нещо много повече от това – да покаже музикалния й талант, като рециталист и концертен солист, поради което Бруно Монсенжон издирва редки и досега неиздавани записи. До известна степен подценявана, заради житейски обстоятелства и кариера, бидейки в сянката на своя известен брат, личността на Хефзиба Менухин все пак не е силно осветлена, но Бруно Монсенжон би искал да я представи и в тази светлина – с нейните хуманитарни убеждения и дейности в защита на човешките права, и не на последно място, с нейната мъдрост. Сред ценните аудиозаписи в колекцията, които сега излизат като световни премиери, е изпълнението на Соната № 3 от Джордже Енеску /учителят на Йехуди Менухин/ от Румънското радио през 1973г., а сред видеозаписите могат да се видят Хефзиба и Йехуди, които свирят в централата на ООН в Ню Йорк и заснети в телевизионно предаване в Берлин. Една от известните фрази, изречени от Хефзиба Менухин, остава в историята и гласи: „Свободата означава да изберете своето бреме“.
Родена в Сан Франциско, Калифорния, на 20 май 1920г., Хефзиба Менухин учи пиано от четиригодишна възраст и едва няколко години по-късно вече изнася първия си концерт. Подобно на по-малката си сестра Ялта Менухин /1921–2001/, която също е пианистка, Хефзиба проявява голям ранен талант в музиката и дебютира пред публика в Сан Франциско само на 8-годишна възраст, през 1928г. Обучавала се е при знаменити клавирни педагози, като Рудолф Серкин /1903–1991/ в Базел и Марсел Чампи /1891–1980/ в Париж. Детството на Хефзиба до голяма степен се е формирало от кариерата на по-големия й брат Йехуди Менухин, възприеман безусловно като най-голямото дете-чудо на цигулката от ХХ век и въпреки че родителите им отхвърлят идеята за нейна собствена музикална кариера, то все пак й е било позволено да бъде корепетитор на своя брат цигулар. След като през 1933г. те вече записват заедно и изпълнението им дори печели награда, тяхното музикално партньорство тръгва напред и с известни прекъсвания в годините, продължава почти до края на нейния живот. Заради първия си съпруг, Хефзиба Менухин живее дълго в Австралия, където изнася концерти и участва в музикалния живот на страната, именно на нея се дължи и австралийската премиера на Втория клавирен концерт на Бела Барток. По-късно се установява в Англия и има втори брак с виенския социолог Ричард Хаузер, с когото започва дейността си като активист за граждански права. В периода 1977-1981г. тя става президент на Международната женска лига за мир и свобода. Самостоятелните концерти, както и тези с Йехуди не прекъсват, особено в Австралия, а през 1977г. Хефзиба дори участва в журито на първия Международен конкурс за пианисти в Сидни. След кончината й на 1 януари 1981г. в Лондон, с нейното име се свързва учредена стипендия за клавирно обучение в Консерваторията на Нов Южен Уелс, Австралия, както и катедра по пиано в Музикалната академия „Рубин“ в Йерусалим.
