Тодор Попов е поетът сред българските композитори, носител на българския национален дух и силно повлиян от българската поезия и фолклорното творчество. Той е майстор на хоровата музика, добре познат на поколения българи с популярните си песни. Често наричан "Българският Брамс", той е сред най-обичаните български автори. Творчеството му се простира от популярна музика като „Свири, хармонико" до симфонии, които отразяват неговата постоянно търсене на перфектния мелодичен изказ. Гласът е най-важният инструмент в творчеството на Тодор Попов и неслучайно той е и сред основните автори, работили с международно признатия хор 'Бодра смяна'. Но истината е, че няма българска хорова формация, която да не е включила в репертоара си песни от Тодор Попов, защото музиката му е близо до съвършената комбинация от лирически текст и звук.
Тодор Попов е „Лауреат на Димитровска награда", „Заслужил артист" почетен гражданин на град Дряново. Произведенията му са многократно награждавани, записвани и издавани в авторски и сборни печатни издания и грамофонни плочи. Те постоянно звучат по българското радио и днес се изпълняват на престижни певчески конкурси и концерти.
Тодор Попов е роден на 23.01.1921 в гр. Дряново, България в семейството на Иван Попов и Стефана Йовчева. Той от рано открива и развива музикалната си дарба. От 1938г. учи в София в класа по цигулка на Христо Обрешков. Започва да композира, като първата му сериозна композиция е „Змейово либе". Приет в теоретичния отдел на Музикалната академия в София като едновременно с това той свири в Академичния симфоничен оркестър под диригентството на проф. Марин Големинов, сътрудничи на режисьорската Лена Чернева по изграждането на Театъра на Народната армия. През 1949 г. завършва Държавната музикална академия, където преподаватели по композиция са му Парашкев Хаджиев, Веселин Стоянов, Марин Големинов и Панчо Владигеров. Назначен е за асистент по хармония в Консерваторията.
През 1952г. е приет за аспирант в Московската консерватория „П И Чайковски" и специализира композиция при Е Голубьов. Там той се запознава с композиторите Арам Хачатурян, Карен Хачатурян, Димитри Кабалевски, Родион Шчедрин и много други руски, грузински, арменски, украински и македонски композитори, с които го свързва дългогодишна творческа дружба.
От 1962 до 1969 г. е секретар на Съюза на българските композитори, а по-късно – главен секретар на творческото обединение на българските композитори. За своята музикално-творческа и обществена дейност е удостоен с едно от най-високите творчески отличия – „Заслужил артист". През този творчески период продължава да работи активно с хоровите формации в България и специфично пише за хор ‚Бодра смяна'. През 1986 г. е избран за народен представител в IX Народно събрание. През този период е обявен за почетен гражданин на родния си град Дряново.
На 2.02.2000 г. почива в София на 79 години. Неговото последно желание е да бъде погребан в родния град Дряново, а върху паметната плоча да бъде изсечена мелодията на песента „Волен вятър" („Младежка пролетна песен") по текст на Иван Радоев. Общинският съвет приютява урната му на няколко крачки от родното му място, сега музея на Кольо Фичето, където е издигната надгробната плоча на композитора.
Изявен песенник, Тодор Попов има вродено чувство за мелодия, което се развива в изключителен талант. В края на 40-те-50-те години на 20-ти век той създава редица популярни шлагери като „Напиши писмо на граничаря", "Свири, хармонико" (от филма "Утро над Родината") в и "Разтегни, Андрей, акордеона". Те създават голяма популярност на младия композитор.
Българската народна песен е извор на вдъхновение за Тодор Попов и той обработва народни мелодии от различни краища на страната, като "влага нещо от себе". Много известни са обработките му „Откак се е, мила моя майно льо, зора зазорила...", "Стара се майка ни ложе", "Русо мила моме" и много други.
Тодор Попов се смята за един от класиците на съвременното българско хорово композиране. Самият той е работил при оформянето на облика и репертоара на почти всички значими български хорове в България, особено „Бодра смяна".
