На 98-годишна възраст в Париж почина легендарният цигулар Иври Гитлис, който допринесе за популяризирането на класическата музика с помощта на известни диригенти, рок и джаз групи. Френският министър на културата Франк Риестер го окачестви като “великолепен изпълнител, щедър музикант, посветил живота си на служене на всякакъв вид музика”.
Музикантът, роден на 25 август 1922 г. в Хайфа в семейство на руски емигранти, се докосва до цигулката за първи път, когато е на 6-годишна. Само три години по-късно изнася първите си концерти. Първоначално учи цигулка при Мира Бен-Ами, преди прочутият цигулар Бронислав Хуберман да оцени таланта му и да събере средства, за да го изпрати на 10-годишна възраст да се усъвършенства в Парижката консерватория при Карл Флеш и впоследствие да установи контакти с Джордже Енеску и Жак Тибо.
Неговата поредица от записи на големи цигулкови концерти на Брух, Менделсон, Сибелиус, Барток, Чайковски, предимно в съпровод на Виенския симфоничен оркестър, му донасят световна слава. По-късно Гитлис ще записва с авторитетни оркестри като Нюйоркската филхармония, Берлинските филхармоници и Лондонската филхармония. По време на Втората световна война той се премества в Англия, като там работи в оръжейна фабрика и изнася множество рецитали в подкрепа на съюзническите войски, които се съпротивляват с Германия.
Гитлис проявява особена чувствителност към съвременната музика, като редовно изпълнява произведения на Игор Стравински, Паул Хиндемит, Албан Берг и Бела Барток. Това отношение към музиката го превръща в култова личност в Париж на екзистенциализма през 60-те години на миналия век. Много композитори му посвещават творби, включително Концерт за цигулка, оп.50 от Рене Лейбовиц, Секвенции за цигулка и оркестър от Роман Хобенщок-Рамати, Пиеса за Иври от Бруно Мадерна, Мика (с) от Янис Ксенакис и Израелска рапсодия и Романтична сюита от Чарлз Харолд Бърнстейн.
През 1963г. Гитлис става първият израелски музикант, който свири в Съветския съюз, пише “Льо Монд”. За първи път цигуларят е солист на Берлинската филхармония през 1965 г., с което печели множество положителни отзиви. В края на 60-те Гитлис се появява в няколко проекта с различни музиканти, сред които Джон Ленън или Ролинг Стоунс. През 70-те основава Френски музикален фестивал, където слушателите прекарват цялото си време на открито.
Сред последните му концерти прави впечатление изявата му с пианистката Марта Аргерич през 2011г. Година по-рано Парижката филхармония отбеляза неговия творчески път, като “една от най-дългите и плодотворни кариери в историята на музиката”. Многобройни са неговите майсторски класове в различни точки на света, в които предаваше опита и познанията си на младите музикални таланти.
Посланик на добра воля на ЮНЕСКО, Иври Гитлис притежаваше уникалната цигулка Страдивариус "Sancy" от 1713 г. Преди това той е свирил на цигулка на лютиера Джовани Батиста Роджери от 1699 г., както и на още два забележителни инструмента- т.нар. Chant du Cygne, сътворен през 1737 г. от Антонио Страдивари и “Гуарнери дел Джезу” от 1740 г., принадлежал на Еужен Изаи. През 2011г. Гитлис изнася благотворителни концерти след опустошителното земетресение и цунами в Япония, но с цигулка, изработена от дървени отломки от бедствията. Той ще бъде запомнен и с характерната си външност - с дългата си бяла коса и отличителните си шапки и шалове, които носеше.
Дълбок поклон!
