Изложиха на търг завеса на Метрополитън опера от постановката „Вълшебната флейта"

Нарисувана е от Марк Шагал

За първия си сезон в Линкълн център през 1967 г. Метрополитън опера Ню Йорк - тогава ръководена от Рудолф Бинг - е домакин на голямо събитие. Това е премиерата на новия спектакъл „Вълшебната флейта“ от В. А. Моцарт, чиято сценография и костюмография са замислени от великия френски художник Марк Шагал. В постановката участват Пилар Лоренгар, Николай Геда, Лучия Поп, Жером Хайнс и Херман Прей, а на диригентския пулт застава Йозеф Крипс. Освен сценографските решения, прави впечатление завесата на тази продукция, която трябва да се вдигне. Тя представлява огромен плат с височина приблизително 20 метра и ширина 15 и е изрисувана от самия Шагал заедно с руския сценограф Володя Одиноков.

Преди броени дни тази завеса, сравнима с произведение на изкуството, бе изложена на търг в аукционна къща Bonhams – Ню Йорк, като бе оценена на стойност от 250 000 до 500 000 долара.

Големият размер на завесата е най-същественият проблем за нейните притежатели и основна причина, поради която подлежи на наддаване. Последният й собственик е поискал да я закачи в музей в Армения, но това се оказва неосъществимо, тъй като пространството не е достатъчно да побере огромното парче плат. Още през 2007 г. Метрополитън опера Ню Йорк продава завесата, когато продукцията е изтеглена от репертоара на оперния театър. Две години по-късно във фоайето на  Мет са разположени картини на Шагал, като обезпечение за заем, вследствие на финансовата криза.

Художниците отдавна разширяват портфолиото си, като си сътрудничат с хореографи и режисьори. Може би най-известното такова партньорство е това на Салвадор Дали за трилъра на Алфред Хичкок „Заклинанието“ през 1945г. Скулпторът Хенри Мур изготвя проект на постановка на „Дон Жуан“ от Моцарт през 1967г.,  в която включва абстрактни форми, изработени от каучукова пяна, припомня ежедневника "Ню Йорк Таймс".

Шагал е създава вдъхновяващи модели за балетни постановки през 40-те години, но не се впуска в света на операта, докато директорът на Мет сър Рудолф Бинг не го убеждава да работи върху новия спекаткъл „Вълшебната флейта“. Шагал „рисува и рисува скици от сутрин до вечер“, пише Бинг в мемоарите си „Рицар в операта“ (1981).

Не всички обаче са ентусиазирани от резултата. Изкуствоведът от „Ню Йорк Таймс" Джон Канадей, по онова време пише, че Шагал „изглежда е мислил за задачата твърде много като моноспектакъл", докато главният музикален критик на „Таймс" Харолд Шонбърг се оплаква, че „публиката на откриването не слушаше ариите, а беше заета да се опитва да преброи броя на нарисуваните фигури върху завесата“.