На 25 ноември от 19.30ч. във фейсбук страницата на фестивала "Изкуството на барока" ще бъде представена оригиналната концертна програма-спектакъл под заглавие „Kопнеж по екзотичното. Шедьоври на късния Барок”. Изпълнението, включено в афиша на 14-тото издание на фестивала, ще се състои в Аулата на Софийския университет без присъствието на публика.
Програмата е свързана с 270 години от смъртта Й. С.Бах и 285 години от създаването на операта-балет „Галантните Индии” от Жан Филип Рамо. В основата на спектакъла е идеята за ефирните влияния, свързващи макрокосмосa и микрокосмосa. Емпиризма и сенсуализма са полюсите на 18 век, очертаващи пространството между тежестта на доказаните чрез опит теории и лекотата на рафинираната спонтанност.
Кантатата “Schweigt stille, plaudert nicht” („Замълчи, не говори”), № 211 от Й.С.Бах е известна още като „Кантата за кафето” и е по текст на Пикандер. Независимо че се категоризира като кантата, в действителност представлява миниатюрна опера, изобилстваща със сатиричните си коментари, като в допълнение разказва за кафето и откритието по времето на Бах, че то служи не само за декорация, но и за тонизираща напитка породило множество дискусии. Творбата ще бъде за първи път театрализирана с костюми и частичен сценичен дизайн у нас и със специалното участие на сопраното Мария Радоева, а първият епизод от „Галантните Индии” от Жан Филип Рамо ще бъде изпълнен с подходяща камерна хореография на Ангелина Гаврилова, с костюми и участието на трима танцьори от балет „Арабеск”.
Всеки от епизодите може самостоятелно да бъде изпълнен. Затова по изпълнителски съображения е избран Пролога. Прологът на „Галантните Индии” носи заглавието „В градината на Богинята на Любовта” по либрето на Louis Fuzelier и е самостоятелна част от опера-балет на френския късно-бароков композитор Жан Филип Рамо. Четирите епизода на тази музикално-сценична творба имат самостоятелен сюжет /либрето, свързано с различни екзотични географски места: Отоманската империя, Перу, Персия и Северна Америка/, като всеки отделен епизод е свързан с определен елемент, напр. първият - с водата, вторият-с огъня, третият - с въздуха и четвъртият- със земята.
Режисьор на концерта-спектакъл е Пламен Бейков, а сценичният дизайн е дело на Пенка Казанджиева. В концерта участва като солист и концертмайстор Зефира Вълова - вече утвърдена изпълнителка в Бароковата изпълнителска практика, както у нас, така и в чужбина, където е концертмайстор на известния бароков ансамбъл „Il Pomo d’Oro”. В солистичното съзвездие се открояват имената на Мария Радоева, Валентин Ватев, Снежина Куманова, чембалистите Атанас Атанасов и Николай Стойков, флейтистите Явор Желев и Гергана Иванова и Вълчан Вълчанов-обой. Диригент на камерния вокално-инструментален и танцов ансамбъл е проф. д-р Виржиния Атанасова.
Чуйте повече от интервютата на Георги Митов-Геми с диригентката проф. Виржиния Атанасова и сопраното Мария Радоева в звуковите файлове под снимките вляво.
ПРОГРАМА
„Копнеж по екзотичното. Шедьоври на късния Барок”
I-ва част
1Johann Sebastian Bach
(1685-1750)
- из Kantate “Herz und Mund und Tat und Leben”
(Сърце и Слово, и Действие и Живот”)
Aria (3) „Schaeme dich, o, Seele nicht““ per Alto solo, Oboe solo e B.C.
(за соло Алт , обой и басо континуо)
-Siciliana per solo Violino e Cembalo
(Сицилиана за соло цигулка и чембало)
Kantate BWV 211
“Schweigt stille, plaudert nicht“ („Замълчи, не бъбри”)
- “Кантата за кафето”
(за сопран, тенор, бас
и инструментален ансамбъл в състав:
Flauto traverso,,2 цигулки, виоли и B.C.)
Персонажи:
Разказвач (тенор)
Herr Schlendrian (бащата-бас)
Liesgen (негова дъщеря-сопран)
II-ра част
Геилфус- Соната за цигулка и клавесин
Jean Philippe Rameau
„Les Indes Galantes” („Галантните Индии”)
Opera-Ballet, 1735
Prologue
(Пролог из „Галантните Индии”)
(За 2 женски гласа, бас, балетен състав, камерен оркестър и B.C.)
Хореография - Ангелина Гаврилова
