Появи се “Тайният Мориконе” със 7 неиздавани произведения на легендарния филмов композитор

Албумът излиза посмъртно

На 6 ноември 2020г. официално се появи “Тайният Мориконе” /”Morricone Segreto”/. Това е първият албум с творби на легендарния филмов композитор Енио Мориконе (10 ноември 1928г. - 6 юли 2020г.), който излиза посмъртно. Две звукозаписни компании  обединяват усилията си за излизането на диска - Decca и CAM Sugar. В албума, който е издаден на CD и винилова плоча, са включени общо 27 творби, написани от великия Мориконе. Те са създадени в най-богатия творчески период  на италианския маестро между 60-те и 80-те години на 20 век.  Колекцията става възможна след задълбочено проучване на историческите архиви на CAM Sugar, където е скрита тази музикална съкровищница.

Според музикалната критика, това е „пътешествие през скритата, мрачна и психеделична страна на Маестрото“. Целта на диска е да насочи вниманието към аспектите на неговата работа, които оказаха влияние върху други музиканти и положиха основите на жанрове като алтернативния рок, хип-хопа и електронната музика.

Сред произведенията правят впечатление онези, които не са публикувани никога до този момент- общо 7 на брой. В този списък попадат най-ярките фрагменти от партитурите към филмите Lui Per Lei, Stark System и трилъра La Smagliatura. Открояват се композиции като “Patrizia” от филма “Срещата” /1971г./, която носи атмосферата на 60-те и 70-те години, чиито вокали напомнят на новата вълна на френското кино и кадър от каране на колело по крайбрежен път в слънчев ден. Друга необичайна творба е   Beat per Quattro Ruote от филма “Автомобилът” /пак от 1971г./ с джазово, щастливо и оптимистично звучене. Типично в стила на Мориконе е “Кланът на сицилианците” /Il Clan dei Siciliani/ - интригуваща и покоряваща музика към едноименната лента от 1969г., както и Inseguimento Mortale към филма “Черният корем на тарантулата” от 1971г.

Останалите 20 творби включват нежно, страстно пиано, припеви и скат в стил 60-те / 70-те години, необичайни инструментали, леки струнни пасажи, синтезатори, странни гласове, психеделични вопли и новаторски композиции. “Сливането на много музикални форми и вокали е направено блестящо. Често мистериозни, те са трудни за разпознаване и понякога звучат измъчено и ужасяващо. Преминавайки от църковен орган към индийска музика към джаз и рок, гладкото, меко пиано или изискано соло за флейта, компилацията може да се окачестви като еклектична”, споделя музикалният анализатор Катрин Седуик.