Името му лесно се помни, но не само защото сме го виждали по афишите на музикалните институции в България. Сънародникът и съименник на великия Павароти работи вече две десетилетия като диригент в нашата страна и винаги впечатлява със своя професионализъм, съчетан с балансираност и финес. Лучано ди Мартино стана първият чужденец в 25-годишната история на наградите „Златно перо” за принос към българската култура и изкуство, които ежегодно се раздават от „Кантус Фирмус“ и галерия „Макта“ с медийното партньорство на Класик ФМ радио. „Наградата е голяма чест и артистично признание за всички концерти и представления, които направих през последните 20 години в България. Благодарение на сътрудничеството с Класик ФМ направих концерти с големи имена в класическата музика, но и на други важни събития, финансирани от италиански спонсори в София. Всички ме разпознават като чуждестранен артист, който е привързан към българската култура. Важно е да се получи такава награда, защото е голяма радост за един музикант да бъде признат за целия си артистичен ангажимент“, сподели Лучано ди Мартино в ефира на Класик ФМ радио.
Въпреки че заставал на диригентския подиум на Оркестъра на БНР, на Софийската опера и на други авторитетни състави, публиката помни ярките му изяви на пулта на Оркестъра на Класик ФМ радио. „Работата с Оркестъра на Класик ФМ винаги е било голямо удоволствие, защото правихме музика с талантливи млади хора, които демонстрират пълен ентусиазъм към интересните програми, които изпълнихме. Видеозаписите показват това качество. Всички концерти бяха важни събития за мен, които остават като красиви спомени. Концертът с Максим Венгеров постави важен етап в нашето сътрудничество. Имаше една магия в зала 1 на НДК и музиката на Бетовен, която не мога да опиша. Всички хора от публиката, които ми разказват за този концерт, че е било невероятно преживяване. И за мен също беше нещо необичайно“, спомня си Лучано ди Мартино.
Звездните мигове в кариерата на италианския диригент никак не са изключение, особено когато в общуването със свои ментори, а впоследствие- колеги, получава ценни съвети за своето бъдеще. „Познавам Валерий Гергиев от 1983г. и винаги сме били в контакт. Когато му показах целия репертоар, който дирижирах в България, маестрото веднага ме покани да работя в Мариинския театър. Най-важното, което научих от него е как се работи със звука на оркестъра и как може да се дирижират спектакли без репетиции“, разкрива ди Мартино.„А от Мюнг-Вун Чунг научих как трябва да се интерпретира една симфония и как може да се дирижира наизуст- с логичен анализ и учене на партитурата“, каза още италианския маестро.
„Понякога сънувам произведението, което ще дирижирам или музикантите, с които съм репетирал“, признава Лучано ди Мартино. „Най-важният ритуал преди концерти е да почивам достатъчно и да се концентрирам само върху партитурите, като избягвам всякаква друга информация, която може да ме разсее, за да се фокусирам върху това, което ще имам вечерта в концертната зала…Според мен, определена театралност може да помага за по-доброто разбиране на музиката - за музикантите и за публиката. Мисля, че не е необходимо да е по всяко време, защото музиката се разбира чрез интелекта и усещането, а не само чрез визуалното“.
Освен като диригент, Лучано ди Мартино работи като артистичен директор на Държавна опера-Пловдив, което описва като „творческа дейност поради непрекъснатото планиране и изследване на нови идеи с артистите на театъра. Изисква много енергия и непрекъснат контрол на музикалното ниво на певци, хористи и оркестър. Организацията и планирането е най-важното“. Сега подготвя постановката „Севилският бръснар“ на Росини с режисьор Нина Найденова, а до края на годината му предстоят 10 балетни спектакъла на „Лешникотрошачката“ от Чайковски в качеството му на постоянен гост-диригент на Щатсопера Хамбург. При това в условията на пандемия промениха света.
„Мерките за Covid-19 в Италия са много по-строги, отколкото в България. Може би поради факта, че беше драматична ситуацията в предишните месеци. Музикалните институции в Италия са в големи икономически затруднения. Държавата помага, но не е достатъчно“, посочи Лучано ди Мартино. „Хората трябва да намерят доверието в себе си и да се върнат в концертната зала, за да преживеят хубавата музика на живо. Най-важното, според мен, е да не загубим вдъхновението, защото това дава сила“.
В свободното си време италианският диригент се отдава на спорт, посещения на църкви, музеи, четене на книги с тематика в областта на философията, психологията, но и история на музиката. А срещите му с приятели преминават често в кулинарни празници, в които той заменя своята палка с черпак. За слушателите на Класик ФМ Лучано ди Мартино изготви с широка усмивка своето музикално меню, което включва „най-различни спагети ала болонезе. Сирене пармеджано е най-доброто и дава настроение за всичко. Музиката на Росини от комичните опери са идеални, но и хубавите арии от „Риголето“ или „Травиата“ на Верди, които вървят с паста“
Цялото интервю на Георги Митов-Геми с диригента Лучано ди Мартино в звуковия файл под снимката вляво.
