На 92-годишна възраст почина големият американски пианист Леон Флейшер (Сан Франциско, 1928 г.). Музикантът не успя да се пребори с рака и издъхна на 2 август в болница в Балтимор, САЩ.
На крехката 4-годишна възраст започва да подражава на по-големия си брат Реймънд, като го имитира по слух. Кариерата на Леон започва на 8-годишна възраст, а година по-късно става ученик на легендарния Артур Шнабел (1882-1951), въпреки че същият отказва да преподава на толкова обещаващи млади музиканти. След края на Втората световна война учи при неговата възпитаничка Мария Курчио. На 16 години Флейшер дебютира в Карнеги Хол, като свири на една сцена с Нюйоркската филхармония. След тази изява критиката не се поколебава да го определи като „клавирното откритие на века“. От 1950 до 1958 г. Флейшер се установява в Европа, като живее във Франция, Холандия и Италия. През 1952 г. той става първият американец, спечелил конкурса “Кралица Елизабет” в Брюксел, като това събитие допълнително разширява концертния му график както в Европа, така и в САЩ. Така изтъкнатият пианист се превръща във водеща фигура в клавирното изкуство през 50-те и началото на 60-те години на миналия век.
През 1964г. се налага да изостави кариерата си на пианист, тъй като страда от фокална дистония, която предизвиква парализа и деформация на четвъртия и петия пръст на дясната му ръка. Ето защо Флейшер е принуден да пренасочи енергията си към преподаване, оркестрово дирижиране и изпълнение на композиции за лява ръка. Според него, причината за диагнозата е прекомерното свирене („Прекарвах седем или осем часа на ден, натискайки клавишите от слонова кост“, признава музикантът). Унижението, причинено от това внезапно и драматично рухване на блестящата му кариера, го довежда почти до самоубийство. За щастие, скоро разбира, че неговите музикални и технически способности, които са били толкова изявени в ранните му години, могат да бъдат канализирани по други пътища. По този начин Флейшер засилва своята отдаденост към преподаването през 70-те и 80-те години (като професор в Консерваторията Peabody в Балтимор и в известния музикален център Tanglewood, където е артистичен директор между 1986 и 1997 г.). Сред най-изявените му ученици е китайският пианист Ланг Ланг. Флейшер също се специализира в изпълнението на големи клавирни творби, написани за лява ръка, по примера на легендарния Паул Виттейнщайн (брат на философа Лудвиг Витгенщайн), който е загубил дясната си ръка по време на Първата световна война и е поръчал създаването на такива важни произведения като Клавирния концерт за лява ръка от Морис Равел.
През 1995 г., след поредица от операции и рехабилитация, Леон Флейшер отново използва дясната си ръка в свиренето на пиано, въпреки че тази ръка никога не се възстановява напълно. Това е своеобразното му „прераждане“ на сцената, което отново го прави много популярна фигура в света на пианото. Неслучайно избрано е и заглавието на неговата автобиография “My Nine Lives: Memoir of Many Careers in Music (2010)”. Книгата е написана в сътрудничество с музикалния критик Ан Мидгет и е вълнуващо четиво за пианото, музиката и жизнената устойчивост. Флейшер напуска сцената през 2019 г., въпреки че продължава да преподава почти до последния си час.
Той оставя страхотни записи като петте клавирни концерта на Бетовен, дирижирани от такива знаменитости като Ойген Орманди и Джордж Сел. С последния той записва интерпретация на Концерт за пиано № 1 от Йоханес Брамс, считана за еталон до днес. Освен това, Флейшер демонстрира таланта си, като оставя своя характерен почерк в записите си на творби от Шуберт, Лист, Моцарт, Вебер, Хиндемит, Рахманинов, Лист, Дебюси и др.
Поклон пред паметта му!
