Варненската опера се готви за огромно предизвикателство – премиерата на „Макбет“ – операта, която великият Верди дълго време смята за най-доброто си произведение. Александрина Пендачанска в ролята на Лейди Макбет е голямата звезда в блестящия солистичен състав. Това е трети съвместен проект на оперната дива с ТМПЦ – Варна, след един свръхемоционален концерт, посветен на 30-годишната й сценична дейност, с който се откри през 2018 ММФ „Варненско лято“ и една бляскава „Тоска“ през 2019. Партньор на Пендачанска в ролята на Макбет ще бъде най-успешният български баритон днес по световните сцени Кирил Манолов. Диригент е маестро Найден Тодоров, режисьор Кузман Попов. Премиерните спектакли на операта, която е част от официалната програма на Международния музикален фестивал „Варненско лято“ 2020, ще бъдат на 10 и 12 август на сцената на Летния театър в морската ни столица. Билетите вече са в продажба с достъпни цени.
“След изолацията и всичко това, което преживяхме и продължаваме да преживяваме, това е първото ми стъпване на сцената”, разкри оперната прима Александрина Пендачанска в ефира на Класик ФМ радио. “Ние в момента сме хора, които нямат право да мечтаят. Това че се реализира във Варна на открита сцена и че имаме среща с изкуството и музиката е много вълнуващо и щастливо събитие. Мисля, че всички сме събрали много голям заряд и енергия. За първи път ще работя с диригента Найден Тодоров, въпреки че се познаваме от толкова много години, както и с Кирил Манолов, при това точно в “Макбет”, която е образец в гениалността на Верди”. Според великолепното сопрано образите на Макбет и Лейди Макбет са като “два скачени съда”, като задачата е “да се намери баланса и да се проследи този невероятен дует на двата образа в драмата на Шекспир и операта на Верди”. Пендачанска признава за липсата на трудности при вокалната подготовка за образа. “Лейди Макбет е написана доста удобно дали защото моят глас притежава характеристиките, които са необходими.... Тя се вписва в природата на гласа ми”. “Съблазънта на властта и плътската съблазън на Лейди Макбет и Макбет –двете теми са в основата на произведението. Повечето гениални и вълнуващи произведения засягат една от тези теми и са напълно разбираеми за съвременния човек”, подчертава харизматичната оперна прима.
По думите й, в момента светът споделя начинът, по който артистите живеят непрекъснато. “В момента се намираме в критичен етап от развитието на човечеството, което се учи да живее в тази извънредна обстановка. Много неща ще отпаднат, ще бъдем принудени да живеем с най-необходимото в следващите месеци. Цялата криза ще бъде преодоляна, но много трудно. Много е важно да не си позволим да мислим, че изкуството е едно от тези неща, без които можем да живеем и съществуваме. На практично или битово ниво може би е така, но да живеем без насъщния хляб за душата ни, което е изкуството, рискуваме да има такива последици, които са необозрими. Това се надявам, че няма да се случи и съм оптимист. Надявам се, че този период е една зареждаща творческа пауза, която след това ще избие като извор и фонтан с нова енергия и сила...Факт е, че имаме тези представления и някакви неща се случват. Не мисля, че българската държава и българското правителство си дава сметка за това какъв потенциал и духовна мощ се крие в българските творци и колко много цялостното развитие на държавата зависи от тяхното добруване, да дават тази насъщност на цялото население, което е оцеляло през тези години. Надявам се, че ще има преоценка и ще бъдат по-важни театралните, музикалните представления от много други неща, на които се обръща повече внимание”, коментира Александрина Пендачанска.
“”Макбет” е драма, която трябва да се изпее, но и да се изиграе”, заяви Кирил Манолов. “Много важно е да се направи така че театърът да бъде водещ в това, което ще правим с колегите ми. Тъй като имам прекрасни колеги, страхотни актьори, надявам се, че ще направим нещо, което ще се получи много хубаво и от театрална гледна точка, а не само от оперна и музикантска”, каза изтъкнатият баритон. “Това ще бъде моят дебют в тази роля. Имах предложения още от 2012г., но все нещо ме възпрепятстваше. Сега ми дойде като награда за тези няколко месеца бездействие от март насам. Най-сложното за мен беше да направя така, че Макбет да излезе страхливецът, който е. Той е мъж под чехъла на жена си, слабохарактерен и огромен страхливец и мисля, че намерих пътя и ключа към образа, който искам да излезе накрая”, добави още оперният певец.
Кирил Манолов не смята, че да отидеш на оперен спектакъл днес е опасно. “Защо можем да се возим в един самолет 8ч. до Америка, а не можем да стоим в една зала 2 часа да гледаме опера или да отидем на открито? Не мисля, че ще е проблем. Мисля, че историята с коронавируса е доста пресилена. Реагира най-вече върху работата на артистите- затвориха се театри, отпаднаха ангажименти, премахнаха се цели сезони. В България, ако не се получи затваряне, ще има спектакли и премиери сигурно при други изисквания и условия за публиката. Тя трябва да знае, че ние сме живи и продължаваме да творим”.
Относно информацията за новите средства, отпуснати от Министерството на културата в полза на независимите творци, Манолов счита, че “това е най-големият срам, допуснат от правителството- остави свободните артисти, които сме лицето на културата по света и в частност оперните певци, които сме 10-ина души и не се помогна по абсолютно никакъв начин. Една гилдия сме и колегите ми казват как са реагирали други държави с целеви помощи, а на нас ни предложиха да вземем кредит. Това е срамота. Ние, които работим по света, сме хубавото лице на България, което виждат чужденците. Ние носим славата на нашата школа и можене, защитаваме имената на най-големите певци, което се очаква навсякъде, както и да бъдеш още по-добър от тях. Нашето правителство и управа това въобще не го интересува. Мисля, че оперното изкуство ще пребъде. То излиза на мода, правят се фантастични модерни продукции със страхотни идеи в тях, с още по-страхотни певци и участници, които правят неща, които не са правени. За мен операта винаги ще бъде жива, колкото и да казват, че е спряло изкуство. Това не е вярно, тъй като има хиляди интерпретации, възможности за намиране на нов смисъл на написаното да бъде показано по различен начин. Сигурен съм, че и в България нещата ще бъдат добре, просто трябва да стиснем зъби, за да мине тази криза. Въпреки пандемията, се вижда какво направиха Софийска опера, и Варненска опера, и Бургаска опера се опитват да правят спектакли, за да има движение и да се чува, че операта е жива и ние сме живи хора все още.
На въпрос дали в тези сложни времена онлайн спектаклите са алтернатива, Кирил Манолов заяви: “Страхувам се, че това, което се направи е една крачка, от която ме побиват тръпки. Видя се, че може и така, но това за нас ще бъде пагубно. Разликата между това да стои вкъщи и да си пееш, няма нищо общо с това да бъдеш на сцената с колегите си и публиката като емоция, изживяване, енергия, която се дава от артистите. Моля се Богу това да премине по-бързо и да бъде един лош спомен. Надявам се да не се налага да правят същите такива проекти, които правиха Метрополитън, Ла Скала. Не бива да се допуска да става практика и дано не става!”
Какво още споделиха Александрина Пендачанска и Кирил Манолов, чуйте от интервютата на Георги Митов-Геми в звуковите файлове под снимките вляво.
