Симфоничният оркестър на Токио за първи път свири на концерт, по време на който присъствието на диригента не бе на живо, а на екран пред оркестрантите, съобщава РИА Новости. Това налагат обстоятелствата около кризата с COVID-19, заради които вече доста музикални състави по света преосмислят начина си на работа. Този „виртуален“ диригент е всъщност музикалният директор на Токийския симфоничен оркестър – англичанинът Джонатан Нот, който от няколко месеца насам няма възможност да пътува до Япония, заради ограниченията при придвижване. Така, по този нетрадиционен и доста странен на пръв поглед начин, ансамбълът започна серия от концерти и началото бе за Симфония № 3 „Ероика“ от Бетовен. На сцената са били инсталирани четири големи екрана, един от които с лице към зрителите в залата, а останалите три – обърнати към музикантите. Изненадващо, след края на изпълнението и докато публиката е аплодирала музикантите, на екрана пред нея се появява и самият диригент, който чрез връзка по мобилния си телефон също се включва в аплодисментите.
Джонатан Нот работи с японския оркестър вече седми сезон, а последния път, когато го е дирижирал, е било през декември 2019г. Генералният мениджър на ансамбъла Цутому Цуджи разказва повече за това, как изобщо се е стигнало до решението за концерт с „виртуален диригент“: „Изпълнение на оркестър с виртуален диригент се случва за първи път. Възможно е в света това да не става за първи път, но в крайна сметка, аз не съм чувал за нещо подобно. Главният диригент на нашия оркестър не може да дойде в Япония, заради ограниченията, въведени след разпространението на коронавируса по света“. По думите му, в самото начало идеята е била да се дирижира онлайн, но е възникнал проблем със синхрона, поради забавяне в транслацията. Тази идея почти е щяла да отпадне, когато Джонатан Нот е предложил нещо друго – оркестрантите да свирят, като се ръководят от негов видеозапис, заедно с конкретните му указания и коментари върху партитурата. Първоначално това се е приело като шега, но след това диригентът е успял да се наложи, припомняйки една известна легенда от музикалната история: как Бетовен е дирижирал своята Девета симфония, когато вече е бил глух и не е можел да чуе аплодисментите, но едва след като един от изпълнителите го е обърнал с лице към залата, композиторът е успял да види овациите на публиката… „Щом Бетовен е можел, то и ние можем!“, са думите на диригента, цитирани от Цутому Цудзи, на когото всичко това в началото му е изглеждало като „безумна идея“. И все пак, след първата репетиция се е оказало, че този метод е извънредно труден за изпълнителите, защото когато диригентът прави своя видеозапис, той не вижда и не чува оркестъра, т.е. работи „на тъмно“. Но в крайна сметка фактът, че оркестър и диригент са се сработили вече много добре, имайки зад гърба си своите седем общи години, се оказва решаващ: „Едва когато оркестърът започна сам да прави музиката, всичко си съвпадна – и това беше много неочаквано откритие!“, коментира генералният мениджър.
