Американският ежедневник The Boston Herald сподели с читателите си мислите, преживяванията и възгледите на един съвременен диригент от латвийски произход, чиято слава е утвърдена както в Америка, така и в Европа. Като част от поредицата на изданието, посветена на това, какво правят водещите фигури от изкуствата сега, интересът бе насочен към диригента Андрис Нелсонс. Едва на 41 години, той има шанса да води едновременно два от най-добрите симфонични състава, и то на два континента – Бостънския симфоничен оркестър и Гевандхаус оркестър в Лайпциг, а в началото на тази година го видяхме във Виена, като диригент на Новогодишния концерт на Виенската филхармония. „Музиката и изкуството са храна за нашите души и аз вярвам, че изминалото време има за мен едно единствено предназначение – да подчертае колко дълбоко е убеждението ми, че това е истина“, казва той в интервюто си от 6 юли 2020г. Тъкмо сега такова твърдение звучи още по-убедително, заради осезаемата липса на репетиции, концерти и продължаващата невъзможност диригентът да упражнява професията си. Още в средата на май Бостънският симфоничен оркестър съобщи, че всички концерти и събития на живо, предвидени да се проведат от 19 юни до 27 август 2020г. са отменени, във връзка с разпространението на COVID-19 в региона на Бостън, щата Масачузетс, САЩ.
„През изминалите месеци размишлявах много върху някои лични и философски въпроси. За мен, този период беше като едно напомняне за истинските ценности в живота, семейството, любовта, саможертвата, състраданието и истинското приятелство. Никога досега не съм имал такава дълго продължаваща възможност да се насладя на времето със семейството ми, да чета, да спя и просто да мисля…“, споделя искрено той пред The Boston Herald. „Мога да се наслаждавам на много записи на доста и различни композитори и периоди, а и продължавам с упражненията си в свиренето на тромпет, което беше една от най-важните рутинни дейности и приятни задачи през тези изминали седмици и месеци“, допълва диригентът. Андрис Нелсонс казва, че за сегашната ситуация му помагат някои качества, които е успял да развие у себе си още като дете и същевременно разкрива друга страна от възгледите си – привлечен е от философията на бойните изкуства. „Отдадох много време на бойните изкуства, когато бях малко момче и юноша. Беше ми приятно, но по-важното беше, че ми помогна да изградя силна самодисциплина, да предизвикам и подобря ума си и да разбера как работи тялото“. Движението, като форма на изкуство и не толкова като упражнение, а по-скоро като път към хармонията между мозъка и тялото – нещо, в което маестрото вярва и върху което иска да продължи да работи: „Аз все още изпитвам голямо любопитство да откривам и научавам повече за различните школи, техники, философии и религии, които вървят с отделните видове бойни изкуства, и сега, след 20 години, най-накрая се пробуждам във влечението си към тези практики“.
