Музеят, посветен на най-известния британски композитор, е откупил колекцията от семейството на цигуларката Вера Хокман, в която Елгар се влюбва от пръв поглед през 1931г. Тя възпламенява отново неговия творчески заряд след 10-годишен застой, като го вдъхновява да напише неговата Трета симфония. Няколко музикални скици на симфонията са част от избелелите листове, влизащи в архива. На един от тях е написано „Първа скица само на един фрагмент”, а на друг- „Ще бъде ли довършена някога?”. Откупеният архив възлиза на 22 500 британски паунда, като дилърите от аукционна къща Bonhams ще предоставят част от сумата за обучението на малката внучка на Хокман. Това е 22-годишната Ребека Хънт, която изучава оперно пеене в музикален колеж. Композиторът на „Вариации Енигма” е на 73-годишна възраст, когато се запознава с 35-годишната Хокман. Елгар не написва и една нота след смъртта на съпругата си Алис през 1920г., но животът му се променя след тази среща. Вера получава съобщение от композитора, че е започнал репетиции с оркестър на произведението „Сънят на Геронтиус”. Любимата на Елгар не го изоставя до последния му час през 1934г. За нея той пише: „Тя бе моя майка, мое дете, моя любима и моя приятелка”. Биографът на Елгар Майкъл Кенеди не смята Хокман за гореща красавица, но „композиторът не може да свали очи от нея докато свири... Красотата й не се описваше с думи”. Голямата внучка на Хокман, Джанет Кели обяснява: „С поглед в лицето й, Елгар знаеше, че тя разбира как се интерпретира една творба. Разбирам и дъщеря му, която не е била доволна от тази връзка заради разликата във възрастта и трудните времена, в които са живяли.” Дядото на Кели, който е женен за Хокман след кончината на Елгар, е изгорил повечето от писмата на съпругата си до композитора след смъртта й през 1963г. За щастие обаче е пропуснал архивният материал, който постъпва в музея. Сър Марк Елдър, музикален директор на Оркестър Хале /Hallé Orchestra/ и директор на родната къща – днес Музей на Елгар, има обяснение за ръкописа на Третата симфония: „ Фактът, че е написал нещо, означава силен прилив на енергия от връзката му с това младо момиче. Какво по-романтично от това?” Сред останалите предмети от колекцията е албума на Хокман, в който сред 10-те снимки откриваме и такива с или на Елгар. Музеят, който се намира близо до Уорчестър, се бори за оцеляване. За следващите три години неговите приходи трябва да достигнат 500 000 британски лири. Според мениджъра на музея Питър Ейнсуърт, „във всяка друга цивилизована страна в Европа композитор от ранга на Елгар се уважава чрез предоставянето на държавни средства.”. Той отбелязва, че музиката на Елгар е неизменна част от всички церемонии в страната – от сватби, до коронации или възпоминания на загинали от войната. „Елгар ни е дал и продължава да ни дава толкова много. Сега той се нуждае от нашата подкрепа, която трябва да му окажем.”, коментира мениджъра на музея.
