До 27 юни в Галерията на СБХ на ул. Шипка 6, ет. 2 в столицата можете да разгледате изложбата “Да спреш времето”, чийто автор е Александър Сертев. В нея той се връща назад, към многобройните си пътувания по света, като представя около 300 фотографии от Франция, Италия, Куба, Египет, Великобритания, САЩ и др. Най-ранните са от 1956 г., още когато е бил студент. Вдъхновяващите кадри в експозицията са дигитализирани директно от негативите на десетки черно-бели и цветни филми. В изложбата са включени и портрети на художници, между които Дечко Узунов, Васил Иванов, Илия Бешков. При последният се обучава в Художествената академия в София, като завършва образованието си при проф.Веселин Стайков. Посетителите ще се впечатлят и от два специални портрета – на Милчо Левиев /с когото заедно служат в Българската армия/, както и на един гайдар, който винаги го съпътства в изложбите. За новите поколения авторът показва снимки, които могат да бъдат разгледани със специални 3D очила.
След дипломирането си през 1961 г. Александър Сертев работи в областта на плаката, приложната и изящната графика, оформлението на книги и приложната и художествената фотография. Афишът, който създава за Международния балетен конкурс във Варна е най-дългоиздаваният български плакат. Сертев овладява многобройни фотографски техники, които прилага в графичните си творби. Участва в над 20 международни изложби и биеналета във Варшава, Мюнхен, Оснабрук, Бърно, Листауел, Лахти, Холивуд, Москва, Монс, Токио, Монтивилие и в над 30 колективни експозиции на български художници в страната и в чужбина. Прави и самостоятелни художествени и фотографски изложби. Александър Сертев е носител на редица награди от САЩ, Русия, Франция, а през 2013г. в България е удостоен с държавното отличие „Златен век“ –печат на Симеон Велики.
Искрата по фотографията е запалена, когато Александър е на 14-годишна възраст. По това време той започва да усвоява фотографското изкуство в лабораторията на баща си Стоян Сертев. Изявеният камерен музикант, член на световноизвестния струнен Квартет „Аврамов“ е и ненадминат майстор-фотограф на репродукции на изобразителното изкуство, архитектурни проекти, оперни и театрални постановки и др.
“Знам, че е бил сирак от войните”, разказа Александър Сертев в ефира на Класик ФМ радио. “Роден е в Нова Загора, а майка му трудно е прехранвала двете си деца – него и сестра му. Негов роднина, завърнал се от войната, му купува малко цигулка и пътува с влака до Стара Загора, където взема уроци по инструмента. Като музикант се изгражда сам, а колегите му са завършили консерватории. С останалите членове на квартета свирят в Оркестъра на Народната опера, където са водачи на групи - Стоян Сертев на втори цигулки, Стефан Магнев – на виолите, Константин Кугийски- на виолончелите, Владимир Аврамов – на първите цигулки, и в свободното си време изпълняват камерни творби. Той носи и фотоапарата си, защото Операта и Народния театър са се помещавали в една и съща сграда. В театъра се е знаело, че той е добър фотограф и са го викали да снима театрални постановки. Архивът ни с тях е страшно интересен и за 10 години е заснел най-големите актьори на нашето време. След това разбират, че могат да го използват и за оперни постановки като фотограф. Докато колегите му свирят и преподават музика, той ходи по ателиета на художници, скулптори, архитекти, снима ги и прави огромен фотоархив”.
Александър Сертев припомня атмосферата на работа в Квартет „Аврамов“: “Те бяха безкрайно отговорни един към друг, караха се помежду си как трябва да се изсвири по-добре. Нямаше водещ в това; спореха за всяко нещо. За да се роди рожбата, е един спор. Въпреки трудностите на записите от онова време, техните изпълнения не отстъпват на най-доброто, което гледаме по телевизията и слушаме по радиото”. Държавният радиоквартет “Аврамов” съществува от 1938 до 1974г., но баща му е единствено служител на Българското радио /дн. БНР/, а другите членове на състава са преподаватели в Българската държавна консерватория /дн. НМА “Панчо Владигеров”/. “Фотографията обаче носеше доходите вкъщи”, подчертава Сертев. Първоначално наименованието на състава е било “Български струнен квартет” /до 1948г./. Музикантите популяризират български камерни произведения на композитори като Любомир Пипков, Парашкев Хаджиев, Марин Големинов и др., но и изпълняват шедьоври от световната музикална съкровищница, някои от които нечувани за своето време (например от Квартет от ирландския композитор и педагог Чарлз Ууд).
“Поради това че Кугийски се разболя, беше заместен от Венцислав Николов, който трябваше експресно да научи партията си за участие в чужбина. След това постоянен виолончелист беше Здравко Йорданов, с когото продължиха да свирят. Когато баща ми почина, повече нямаше Квартет “Аврамов”. Последният им концерт беше във Военния клуб през лятото на 1974г.”, добавя Александър Сертев.
През 1963г. Стоян Сертев и останалите музиканти от квартета трябва да заминат на турне във Франция и Швейцария. В службата за лични документи го питат защо иска сина му да пътува с него, а той отговаря: “Вместо да нося евтини сувенири от Франция, искам да види Лувъра”. За подобно пътуване в миналото се е изисквал гарант, но неговото име не е известно до днес. Така Стоян Сертев отпътува със сина си в посока Париж, където Александър остава в хотела, в който гостува ненадминатата оперетна легенда Мими Балканска.
“Моето усещане е, че камерната музика е черно-бяло изживяване”, обяснява той, правейки паралел между фотографията и музиката. “Тъй като палитрата е много бедна, имаме 4 инструмента, което означава практически 3 звучности – две цигулки, една виола и едно виолончело. Всичко е струни. Другото, което е извън камерната музика, е експлозия от цветове. Мога да сравня Баховата музика със стъклописите в една катедрала....Фотографията е твърде лично изкуство. Не всеки снима документално. Някои претворяват, не винаги личи добрия вкус, някъде има много високи постижения у младите хора, които снимат. Това е нещо, до което се стига трудност. Там, където има трудност, има усърдие да постигнеш по-доброто, а не се радваш на случайния резултат”, подчертава Александър Сертев.
Чуйте още подробности за изложбата “Да спреш времето”, за записите на Квартет “Аврамов”, както и любопитни подробности за пътешествията по света в интервюто на Георги Митов-Геми с Александър Сертев в звуковите файлове под снимките вляво.
