Италианският културен институт представя фотографска изложба, аранжирана в Градската градина в София. В нея са включени 24 сценични фотографии от оперната постановка „Орфей и Евридика“ от Кристоф Вилибалд Глук в пловдивския Античен театър, пресъздадена от Стефано Пода и осъществена от Държавна опера-Пловдив. Предстои да бъде издаден и каталог на експозицията. Събитието бе реализирано в рамките на Пловдив – европейска столица на културата 2019, заедно с италианския град Матера - и бе една от най-значимите изяви, плод на културното сътрудничество между Италия и България. Изложбата, която ще може да разгледате до 14 юни 2020г., се осъществява с любезната подкрепа на Столична община.
„Спектакълът беше толкова визуален и вълнуващ, че бях от време на време като парализиран и ми беше непълно невъзможно да фокусирам изцяло върху техниката в ръцете ми и задачата, която имах да заснема постановката”, разкри авторът на фотографиите Александър Богдан Томпсън. Той работи в хармония с режисьора, на когото обичайно показва снимките си, за да получи одобрение за своя стил на работа и виждане за пресъздаване на самите сцени, а кадрите му се използват с рекламна цел преди съответната премиера. В ефира на Класик ФМ радио Томпсън припомни как възниква експозицията - „В този случай, показах на Стефан Пода първите снимки и го гледах много внимателно, за да видя неговото изражение. Той се наведе към монитора и аз вече си помислих, че ще каже “Това е ужасно”, но първото нещо, което каза, е: „Това трябва да стане изложба”.... За съжаление, сценичната фотография се използва най-често, за да се рекламира дадена постановка. По-рядко се стига до изложба само със сценични снимки. Затова изключително съм щастлив, че някой /в този случай Стефано Пода/ е обърнал внимание не само на рекламната цел на снимките, а видял в тях някаква форма на изкуство, което си струва да се покаже на хората”. Александър Богдан Томпсън признава, че като малък трудно е влизал в оперния салон, за да изгледа цяла постановка. Впоследствие, когато започва да снима всичко, което се случва около сцената, променя отношението си и развива способността си да изгледа един спектакъл по няколко пъти. Авторът на фотографиите е възпитаник на НМА “Панчо Владигеров”, където е изучавал 2 години оперно пеене при проф.Асен Селимски и 4 години джаз пеене при Ангел Заберски и неговия асистент Илиан Парасков. Работил е като певец и помощник-режисьор в Операта в град Есен – Германия. След като се отдава на фотографията, която се превръща в негово изразно средство, Томпсън работи по проекти на сцените на Софийска опера и балет, Държавна опера – Пловдив, Държавнa опера – Русе, международен фестивал Opera Open на Античен театър – Пловдив, редица концерти на популярни български и чуждестранни изпълнители.
Стефано Пода е италиански артист, известен като създател на театър, основаващ се на целостта на изкуствата и стремящ се към цялостно възприемане, което превръща операта в пластично изкуство, богато на видения. Така неговата версия на „Орфей и Евридика“ на Глук в Римския театър на някогашния Филипопол намира естественото си място на античен спектакъл, който търси модерността в универсалния характер на мита и изгражда идеален мост между Италия и България, между мит и постмодерност, между историята и операта, разбирана като синтез на изкуствата. „Той е режисьор, автор на декорите, костюмите, осветлението и хореограф. Твърди се, че той е един от двамата в света /другият е Уго де Ана/, които правят всичко сами”, подчертава доц. д-р Нели Раданова, която работи от зараждането на идеята за постановката, през подготовката до излизането й на сцената. „Снимките са много силни и в някои от тях, независимо че са само фотоси, се усеща тази емоционална атмосфера, която цареше в театъра по време на спектакъла. Аз бях и преводач, организатор и т.н, както и свидетел на всичко от самото начало”, заяви изявената изследователка по италианско езикознание. По думите й, „Орфей” е българо-италиански проект без участието на друг театър, в който диригент е Лучано ди Мартино, зам.директор на Държавна опера-Пловдив, а ролите са разпределени между контратенора Антонио Джованини (Орфей) и сопраното Мария Радоева (Eвридика). Доц.Раданова припомни проекта на Държавна опера-Пловдив в сътрудничество с Театро Реджо ди Парма по възстановката на операта „Силата на съдбата”, която бе реализирана от Стефано Пода за Фестивала „Верди” през 2011г. и за която пристигат оригиналните костюми от спектакъла. През годините изтъкнатата италианистка се занимава с изучаване на текста и структурата на италианското оперно либрето от периода на Романтизма. Превеждала е почти всички либрета на италиански опери, поставени на сцената на Държавна опера-Пловдив, като с най-сериозни трудности се е сблъсквала при превода на Вердиевите шедьоври “Отело” и “Фалстаф”.
Какво още разкри авторът на фотографиите Александър Богдан Томпсън както за откриващата се изложба в София, така и за творческия си път и родствената си връзка с поета и публицист Веселин Ханчев? С какво впечатлява експозицията и какви са особеностите в превода на едно либрето, според доц. д-р Нели Раданова? Отговорите ще откриете в интервютата на Георги Митов-Геми, разположени в звуковите файлове под снимките вляво.
Изложбата в София е открита в контекста на Националния празник на Италия /2 юни/, която отбелязва събитието в безпрецедентните условия на пандемията от коронавирус. В сайта и фейсбук профила на Италианското посолство в българската столица са публикувани видео обръщения на Посланика на Италия в България Н.Пр. Стефано Балди на английски със субтитри на български език, както и на италиански език. В YouTube канала на Посолството има и видеоматериал с прочит на основните принципи на италианската конституция, субтитриран на български и изготвен от компонентите на институциите от Системата Италия в България. Посланик Балди изпрати и виртуален подарък от три книги в дигитален формат, като две от тях са авторски и са свързани с отбелязването на 140 години дипломатически отношения между Италия и България.
