Едва ли има българин, който не знае кой е „най-великият бас на планетата на всички времена” или „Царят на басите”. Тези популярни определения са многобройни, но едва ли могат да разкрият цялата палитра от вокални възможности, артистични качества и сценично присъствие на легендарния Борис Христов. Днес отбелязваме 106 години от рождението на ненадминатия оперен артист, педагог и дарител. По този повод в столичния му дом на ул. „Цар Самуил“ № 43 ще приюти ограничен кръг посетители, запазили предварително своето място, в съответствие с мерките, наложени във връзка с глобалната епидемия. Те ще имат възможността да чуят емблематични изпълнения на Борис Христов, както и да гледат филма „Писмо от Тоскана“ на журналиста от bTV Георги Тошев и Ема Константинова. От екипа на Музея „Борис Христов” ще спазят традицията и канят от 18.30 часа всеки, който пожелае, да донесе живо цвете за градината пред музикалния център. То ще замине традиционния билет за посещение на музея. „Това е и метафора за младите таланти, които за първи път се качват на подиума и застават лице в лице с публиката. Ние се грижим за отглеждането на този талант, както и за цветята, които ще бъдат донесени днес“, сподели директорът на институцията Елена Драгостинова в ефира на Класик ФМ радио. Тя съобщава и за неизвестен благодетел, който засажда фиданка точно пред къщата на Борис Христов, в обособеното място на неотдавна ремонтирания уличен тротоар. Нарича го „добра душа, добро сърце и добри ръце са решили, че ще поставят това дръвче точно там. Това е много мило и сърдечно благодарим”. Символичният жест хармонира с доброто начало, което поставя датата 18 май. По думите на Елена Драгостинова, именно „на 18 май 1942г. Борис Христов заминава за Италия, където печели стипендия за обучение. Оттам нататък вече започва неговия дълъг път за сбъдване на мечти и неговите триумфи. Това е домът, в който се връща и мечтае да се превърне в музей и център за развитие на всички видове изкуства. Той казваше: „Изкуствата не могат да плават сами помежду си. Те са взаимно свързани и колкото повече заедно са, толкова по-силни са””, припомни Драгостинова.
Журналистката Елиана Митова се среща за първи път през 70-те години на миналия век с Борис Христов и съпругата му Франка по време на сбирка на „Радиоклуба на приятелите на музиката”, създаден към тогавашното Радио „София”. Тя ще го запомни като „харизматична личност, много усмихнат и говори на висока позиция. Когато иска да каже „обаче” или „но”, използва италианската дума “ma” и леко повдига интонацията, като се получава нещо много задушевно, хубаво” Впоследствие Елиана Митова получава писма с чудесни снимки с автограф със стария български правопис, при който думите, завършващи на съгласна, винаги се изписват с „ъ” накрая. “По стечение на обстоятелствата при мен останаха автографите на Борис Христов, които той изпраща на голямата Мими Балканска, която беше негова възторжена почитателка. Когато Софийската опера посещава Неапол за изява на оперния хор с Борис Христов, тя изпраща писмо по хористите, на което той отговаря. Басът изпраща картичка с репродукция на картина от неговата богата колекция и един портрет с автограф, в който обръщението е „Славна Мими Балканска, когато дойда в София, ще побързам веднага да дойда при вас, за да ви прегърна!” Копие от кореспонденцията се съхранява в Музея „Борис Христов”, разказва Елиана Митова. „Да се появи подобен феномен не ми се вярва. Това няма да се случи, защото големите личности в операта са единствени- както Калас, Тебалди, Шаляпин. Така че Борис Христов, Николай Гяуров, плеядата големи български певци, сред които е тенорът Димитър Узунов, те няма да се появяват, а ще останат записите, филмите, спомените. Хубавото при Борис Христов е, че той остави много ярка диря сред своите ученици. Всички тези певци направиха добра кариера”, допълва журналистката.
Интервютата на Георги Митов-Геми с Елена Драгостинова и Елиана Митова ще откриете в звуковите файлове под снимките вляво
