На 86-годишна възраст почина влиятелният полски композитор Кшищоф Пендерецки /1933-2020/. Вестта за кончината му, настъпила на 29 март сутринта в Краков, беше потвърдена и от неговото семейство. „Това е непоправима загуба за полската култура и целия музикален свят“, заяви Станислав Кравчински, настоящ ректор на Музикалната академия в Краков, където години по-рано самият Пендерецки бе професор и ректор /между 1972 и 1987г./. Член на Полската академия на знанията, музикант с огромно признание отвъд пределите на родината му, когото The Guardian описа преди няколко години като„вероятно най-големият жив полски композитор“. Повлиян силно от гения на Бела Барток и Игор Стравински, а после изучавал задълбочено музиката на авангардистите Пиер Булез и Луиджи Ноно, днес е трудно да си представим как би звучала музиката от втората половина на ХХ век без дръзките и новаторски партитури на Пендерецки – неговите опери, симфонии, симфониети, вокално-симфонични творби, концерти, камерни и хорови творби а cappella, композиции за киното, електронна музика, за джаз ансамбъл…
„Кшищоф Пендерецки почина на 86 години след дълго и тежко боледуване в неделя, на 29 март 2020г. Велик поляк, изтъкнат артист, хуманист, един от най-известните и уважавани полски композитори в света“, е написано сега на неговия официален уебсайт. Там припомнят и неговото верую: „В едно от своите интервюта композиторът на „Полски реквием“/1984г./ - произведение, вдъхновено от историята и културата на Полша, казва: „Аз вярвам, че артистът е свидетел на епохата, в която живее и реалността, която го обкръжава трябва да рефлектира в неговите творби“.
Почетен доктор на повече от четиридесет университета, уважаван професор в много престижни художествени академии, рицар от Ордена на Белия орел - най-старото и високо държавно отличие на република Полша, Кшищоф Пендерецки бе носител и на пет награди „Грами“, освен множеството други международни признания, които получи. Автор, който провокира силен международен респект с авангардните си творби, създадени през 60-те години на миналия век, като „Елегия за жертвите на Хирошима“ от 1961г. или „Лукас пасион“ от 1966г. През 70-те той заема диригентски постове и ръководи най-важните симфонични оркестри в Европа, САЩ и Азия. По негова инициатива в Луславице се роди Европейски център за музика, посветен на младите артисти, а заради преклонението си пред природата, композиторът създаде и парк с над две хиляди вида дървета отново в Луславице. Почетен гражданин на Дембица, неговото родно място в Полша, където големият творец се ражда на 23 ноември през 1933г.
