Руският национален музей на музиката подготвя представянето на своето най-ново издание — „Руска духовна музика от епохата на класицизма“. С това музеят продължава усилията си да осветлява една тема, за която по известни политически причини досега не се знаеше много. Духовното певческо наследство на царска Русия в три броя нови издания ще бъде представено публично на 16 март 2020г. в музея, намиращ сев Москва. Събрани са произведения, които са били възстановени от различни ръкописни материали, датиращи от края на 18 и началото на 19 век и съхранявани във фондовете на институцията, върху които музейните експерти работят от години. Това са образци не само от руското духовно музикално наследство, но и от световното, а според техните изследователи, в такъв пълен обем те никога досега не са били показвани на обществеността. „Музеят извършва мащабна и сериозна работа по опазването, реконструкцията, изучаването и популяризирането на духовно- музикалното наследство и никога преди това паметници на духовното певческо изкуство на са били представяни в такъв обем, както сега — в поредицата „Руска духовна музика от епохата на класицизма“,подчертава директорът на музея Михаил Бризгалов. Той допълва, че по-конкретно става дума за „32 духовни концерта и над 70 литургични песнопения“.
За значението на нотните материали, включени в новите три издания, от Музея на музиката поясняват: „Досега неизвестни, те запълват значителна празнина в историята на руската музика, убедително свидетелстват за художествения паритет на западноевропейското и руското музикално изкуство от онази епоха. Реконструкциите бяха извършени от известния композитор и музиколог- текстолог Антон Висков. Появата на изданието значително обогатява родния певчески репертоар и много от творбите вече са включени в програмите както на академични, така и на църковни хорови ансамбли“.На 16 март музеят ще предложи и изложба на музикални ръкописи от сборниците с духовни творби на видни композитори, сред които Дмитрий Бортнянски /1751-1825/, Максим Березовски /1745-1777/, Василий Пашкевич /1742 или 1744-1797/, Степан Дегтярьов /1766-1813/ и др., включително и на анонимни творци.
