Поредно изследване върху музиката на класическите автори бе публикувано неотдавна. Неговата задача е била да се установи доколко новаторски са били настроени композиторите в своята клавирна музика. Затова са анализирани само произведения за пиано, създавани през един доста дълъг период от история на музиката – между 1700 и 1900г. На 29 януари 2020г. научното списание EPJ Data Science, което обхваща широк спектър от изследователски области, даде гласност на проучване, извършено от екип изследователи от Висшето училище по културна технология в Корейския институт за наука и напреднали технологии. Те са работили върху съдържанието на 900 творби за пиано, търсейки в тях нововъведенията и степента на влияние върху следващите поколения композитори. Анализираните произведения са написани от 19 композитори, творили в рамките на два века, приблизително от 1700 до 1900г., т.е. това са епохите на барока, класицизма и романтизма.
Основният въпрос пред изследователите е: с какво музикалните композиции се различават изобщо от всички предшестващи клавирни творби и как те се отличават от по-ранни произведения при един и същи автор. Изследването прави извода, че композиторите от епохата на романтизма притежават най-висока степен на новаторство в своята клавирна музика, а при представителите на класицизма има тенденция за „най-ниско ниво на иновативност“. „През този период Хайдн и Моцарт са изключително влиятелни, но по-късно, през преходния период от класицизъм към романтизъм, са изпреварени от Бетовен“, пишат авторите на проучването.И най-интересното – композиторът, склонен към най-високо ниво на нововъведения в клавирната си музика, се оказва Сергей Рахманинов /1873-1943/, „чието творчество по време на ерата на късния романтизъм е изцяло ново в сравнение с творбите на останалите 18 композитори от изследването, а по-зрелите му произведения са още по-оригинални спрямо неговите предишни опуси“. Според доклада, резултатът може да се обобщи така: „Рахманинов, следван от Бах, Брамс и Менделсонса били най-иновативни сред композиторите, които творят през бароковата, класическата и романтичната ера“. И още: „По-ниското ниво на новаторство не бива непременно да се свързва със степента на влияние – Бетовен е класиран по-назад, но все пак е най-влиятелният композитор… и един от най-великите за всички времена“.
Как работят изследователите: те създават компютърен модел, който разделя всяка композиция на сегменти, наричани „кодови думи“. Всяка „кодова дума“ се състои от всички тонове, които се изсвирват заедно в един и същи момент в дадена композиция. Тази поредица от „кодови думи“ е била сравнявана при нотите на различните автори и така изследователите определят степента, в която композиторите се влияят един от друг. Джуонг Парк, един от авторите в проучването, разяснява: „Нашият модел ни позволява да изчислим степента на „споделени“ мелодии и хармонии между минали и бъдещи творби и да наблюдаваме еволюцията в западните музикални стилове, като демонстрираме как изтъкнати композитори може да са били повлияни един от друг. Периодите на музиката, които изучавахме, са доста продължителни и през тях са се зародили много музикални стилове, които и до днес имат своето влияние“. Изследователите изрично предупреждават, че тъй като в анализа са включени само творби за пиано, то не е известно какъв би бил резултата, ако се изследват и всички произведения на 19-те композитори и дали това не би довело до съвсем други резултати!