За първи път награда „Оскар“ за филмова партитура бе присъдена на композитор от Исландия. И също рядко в историята на тези награди статуетката за „най-добра филмова музика“ отива при жена, а както Los Angeles Times написа, това е четвъртия път, в който дама печели своя „Оскар“ за композиция в киното. 37-годишната виолончелистка Хилдур Гуднадотир, родена в Рейкявик и живееща сега в Берлин, отдавна пише музика, включително и за филми, а авангардните й творби могат да бъдат открити в You Tube. Отскоро обаче нейното име започна все по-често да се повтаря в светлината на поредицата награди, които тя спечели – „Еми“, „Грами“, „Златен глобус“, BAFTA, наградата на Венецианския кинофестивал, защото работата й над сериала „Чернобил“ впечатли изключително силно и още със следващата си творба тя показа, че заслужава да получи „Оскар“.Когато на 9 февруари 2020г. Хилдур Гуднадотир бе наградена от Американската филмова академия с приза за „най-добра филмова партитура“ към филма „Жокера“ на режисьора Тод Филипс, в речта си тя каза, че иска да окуражи всички жени композиторки: „Към момичетата, жените, майките, дъщерите, които чуват как музиката бълбука вътре в тях – моля ви, проговорете! Ние трябва да чуем вашите гласове“.
Върху „Чернобил“ и „Жокера“ Хилдур Гуднадотир e работила едновременно. За сериала „Чернобил“ е композирала почти без да използва музикални инструменти – преобладаващите звуци са на атомна електроцентрала, защото „нито един оркестър в света не може да възпроизведе това“, както написа немският ежедневник Die Zeit. Във филма „Жокера“ тя не се повтаря, композира с помощта на виолончелото си и дори партитурата е била написана преди снимките, което обичайно не се случва в този ред, допълва DW. А ето какво казва самата тя пред The Guardian за една от сцените във филма, когато главният герой, изигран от Хоакин Финикс импровизира върху фрагмент от вече готовата музика:„Беше напълно нереално да видя физическото въплъщение на тази музика. Жестовете на ръката му бяха същия вид движения, които и аз чувствах, когато пишех музиката. Това беше един от най-силните моменти от съвместната ми работа, които изобщо някога съм преживявала!“
