Иво Погорелич – за концерта на Шуман и за времената, в които живеем

Иво Погорелич – за концерта на Шуман и за времената, в които живеем

В интервю за Класик ФМ

В неделя, 26 януари 2020г.,  столичната музикална и културна общественост получи възможността да се срещне с още един музикант от световна величина, гост на Софийската филхармония. Той умее да провокира , да събужда разнопосочни отзиви след изпълненията си, но винаги да привлича с безспорното си клавирно майсторство. Иво Погорелич показа един различен  Клавирен концерт на Шуман, който ще остане за дълго в спомените на професионалните музиканти и на ценителите, препълнили зала „България“ до последното свободно място . Достоен сценичен партньор в интерпретацията му бе Софийската филхармония под палката на Найден Тодоров.  Харесван или не, прочитът на Погорелич на Шумановия нотен текст има свое обяснение: „Този концерт е много труден и неразбран. Публиката има грешно впечатление от него, особено от първия път, в който е представен, тъй като е бил шокиращ. Хората смятат този концерт за романтична творба, а той всъщност е изключително революционен“ , сподели екстравагантният музикант в ефира на Класик ФМ радио. По думите му, „всичко, което слушателите са свикнали да откриват в един клавирен концерт, тук е наопаки. Шуман по нов начин третира взаимодействието между пианото и оркестъра- до каква степен едното да има превес над другото и до каква степен да са уравновесени. Затова той оказва влияние, например, върху клавирните концерти на Брамс, Чайковски, Григ. Една от най-големите заблуди, свързани с този концерт, е , че той трябва да се изпълнява така сякаш Шуман е германският Шопен“, допълни Погорелич. След като през 1981г. и 1984г. гостува в страната ни, както припомниха мениджърите на артиста, той се завърна пред българската публика, която го удостои със силни, настоятелни и ритмични аплодисменти, но явно недостатъчни за бис.

Иво Погорелич свири на пиано от 7-годишна възраст. На 12 вече учи в музикалната школа към Московската консерватория. Името му нашумява през 1980 г. по време на Международния клавирен конкурс „Фредерик Шопен". След решението на журито да не продължи надпреварата, Марта Аргерич го нарича „гений“ и напуска комисията. Скандалът приковава вниманието към него, а той защитава славата си с поредица изключително успешни концерти. Неговите дебюти в Париж, Лондон, Мадрид, Брюксел, Ню Йорк, Рим  го утвърждават като виртуоз. След смъртта на съпругата му той се оттегля за малко повече от десетилетие от сцената, на която се завръща през 2007 г. И в миналото, и днес Погорелич свири с най-добрите оркестри и диригенти в света, а записите му са очаквани с нетърпение от почитателите му. Наскоро той подписа договор с лейбъла Sony Classical, а първият запис под този знак (след дълго сътрудничество с Дойче Грамофон) ще бъде Втората клавирна соната от Рахманинов заедно с две сонати от Бетовен – № 22 във фа мажор и № 24 във фа диез мажор.

62-годишният музикант често е определян като „легенда“, „титан на пианото“  или „гений“.  „Гений не съм аз. Гений е композиторът, а аз съм само един слуга“,  опровергава твърденията той. „Работата ми е да представя по най-добрия начин това, което тези гении са ни оставили. В процеса на тази интерпретация не искам да пропусна нито един грам въображение, фантазия, инвенция, които те са вложили в творбата си, както и не искам да преча със своя личен вкус в това, което те са създали и е предостатъчно. Не смятам, че е необходимо да добавям нещо специално, а просто да извадя на бял свят вече заложеното в една творба, което поначало не е лесен процес. „Музиката е велика!“, добавя музикантът.

Погорелич изрази тревогата си за времето, в което класическата музика на Стария континент се налага да оцелява, докато в Далечния Изток получава силен тласък и подем. „Проблемът не е в България или в отделните страни. Проблемът е, че Европейският съюз и „мъдрите“ хора от Брюксел дават все по-малко пари за културата. Отнемат от бюджета, предназначен за музиканти, за учители и за училища. Изумително е, че през 2016г. в Корея, където ще бъда на азиатско турне, правителството въведе изучаването на европейската класическа музика като задължителен предмет във всички училища. Имате ли представа за какво става дума! Част от учебната програма, с която всеки кореец трябва да се занимава. В моята страна, в която съществуваше програмата „Музикална младеж“ – система, която дава право на млади хора да посещават концерти безплатно. Тази програми не съществува, както и в Италия, Франция, Англия и Германия….Спомням си, че по време на администрацията на президента Рейгън започна отрязването на фондовете, които спонсорираха оперни и концертни институции и десетки от тях затвориха врати. В Англия тази тенденция започна при Маргарет Тачър под претекст, че държавата не бива да се намесва в спонсорирането на културни институти, а да се остави на спомоществователите. Но какво разбира от концертна дейност един директор, който би трябвало да бъде спонсор? С тези негативни тенденции започна процеса на прекъсване, разстройване и унищожаване на репродуктивния цикъл на културните кадри. Започнаха да съкращават от училищата учителите, които преподават музика или ръководят училищни хорове. Какво по-хубаво от това за учениците да имат хор, в който се изявяват както индивидуално, така и колективно? Вследствие на тези мерки, на младите хора им остана повече време да се шляят по улиците или да играят на компютърни игри с предвидими резултати“, подчертава Иво Погорелич.

Легендарният пианист, който е посланик на добра воля към ЮНЕСКО, подава ръка и на млади музиканти. През 1986 г. създава стипендия за надарени млади артисти в Хърватия, а през 1989г. създава фестивал, който помага на обещаващи таланти да започнат кариерата си, като получат възможност да свирят на една сцена с него. През 1994 г. основава фонд за набиране на средства за построяване на болници в Сараево. Изнася благотворителни концерти за Червения кръст, застава зад каузи като борба против рака и множествената склероза.  „Аз правя много неща, но те са ограничени. Един индивид не може да противостои на мерките, погрешно и неинформирано вземани от онези, на които е възложено да управляват страните ни и процесите в тях“.

Цялото интервю на Георги Митов-Геми с Иво Погорелич в превод на Юлиан Собаджиев ще откриете в звуковия файл под снимките вляво.