Държавна опера-Русе отбелязва своя 70-ти рожден ден. През пролетта на тази година, в края на предходния творчески сезон, Русенската опера отбеляза и друга важна за Русе и за България годишнина. На 23 април 1919 година, преди едно столетие, в Русе е представена първата оперна постановка, поставена изцяло със силите и средствата на русенци, организирана от Музикално дружество „Лира“. Това е българската опера „Камен и Цена“ по поемата „Грамада“ на Иван Вазов, композирана от Венцеслав Кауцки и Иван Д.Иванов.
Мечтите и стремежите на гражданите на Русе да имат свой собствен оперен театър намират своето щастливо удовлетворение петдесет години по-късно. На 27 ноември 1949 година с постановката на операта „Травиата“ от Джузепе Верди тържествено е открита Русенската държавна опера. Спектакълът е дирижиран от знаменития български диригент и композитор Константин Илиев.
Оркестърът, който изпълнява този исторически спектакъл е Русенската филхармония, одържавена само една година по-рано.
На 27 ноември 1949 година се поставя началото на един дълъг и нелек творчески път на русенския оперен театър, изпълнен с много предизвикателства, някои от които представляват в същността си постигане на високи творчески цели, а други – трудности, белязани от историческите обстоятелства и от промените в съдбата на българската държава. Въпреки това, Русенската опера завоюва и защити авторитета си на първокласен оперен театър, прославил оперното и балетното изкуство в страната и далеч отвъд пределите на България.
През декември тържественото отбелязване на седемдесетия юбилеен сезон ще продължи с два забележителни концерта в София в Зала 1 на НДК.
На 29 ноември Русенската опера ще отбележи още една знаменателна годишнина за историята на българския оперен театър – 90 години от рождението на Николай Гяуров. С грандиозен концерт в Зала 1 на НДК оркестърът на Русенската опера ще излезе на сцената отново под диригентството на Йордан Камджалов с шестима от най-прославените баси, работили с Николай Гяуров. Това са италианците Джакомо Престиа и Роберто Скандиуци, испанецът Симон Орфила, полският бас Рафал Сивек, руснакът Олег Диденко и българските баси – русенецът Орлин Анастасов и солистът на Софийската опера Димитър Станчев. Специалният тържестевен гала-концерт ще бъде представен от дъщерята на Николай Гяуров актрисата Елена Гяуров и от Орлин Анастасов. Известният български кино-документалист Найо Тицин ще илюстрира концерта с малко познати документални кадри от славния път на великия оперен артист. Ще прозвучат оперни арии и увертюри от Моцарт, Росини, Понкиели, Верди, Мусоргски, Чайковски, Рахманинов.
На 6 декември в Зала 3 на НДК в София, своя поздрав за юбилея на Русенската опера ще поднесе и един от най-великите баритони на нашето време – италианският оперен артист Лео Нучи. Приятелят на Русенската опера, с когото нейният състав е излизал не веднъж на оперната сцена ще изнесе рецитал с акомпанимента на оркестъра на Русенската опера под диригентството на италианския диригент Джорджо Крочи. Ще му партнира италианското сопрано Анастасия Бартоли.
Лео Нучи е световно известен баритон, италиански оперен артист. Вокалната си подготовка той започва през 1957 година при известните майстори на италианското белканто Марио Бигаци и Джузепе Маркезе в Болоня. Под наставничеството на своя педагог Маркезе, Лео Нучи прави своя професионален дебют през 1967 в ролята на Фигаро („Севилският бръснар“, Росини) в Ла Скала. Началото на младия певец е изключително успешно – интерпретацията на ролята на Фигаро му донася победата на оперния конкурс в Сполето.След своя успешен дебют, певецът работи няколко сезона в хора на театър Ла Скала, като през това време активно се подготвя за предстоящата си бляскава солистична кариера.
През 1975г. се провежда неговият солов дебют на тази сцена, отново в ролята на Фигаро. Скоро след това той за първи път изпълнява и ролята на Риголето. Ролята на Риголето, която днес певецът продължава да изпълнява вече над 400 пъти, може да бъде наречена „визитната картичка на баритона Лео Нучи“.
Най-важните представяния на Лео Нучи от края на 70-те и началото на 80-те години, които го превръщат в световна звезда са неговите дебюти в Ковънт Гардън – Лондон („Луиза Милер“), в Метрополитън в Ню Йорк („Бал с маски“), на сцената на Виенската държавна опера („Севилският бръснар“), в Парижката опера, а участието му във Фестивала в Залцбург през 1989 под диригентството на Херберт фон Караян затвърждава позиците му на водещ артист в световните листи на оперното изкуство.
Италианският баритон има забележителни участия в оперни продукции съвместно с Джоан Съдерланд, Лучано Павароти, Пласидо Доминго, Гена Димитрова, Николай Гяуров.
От 1991 до 2019г. Лео Нучи многократно се изявява в продукциите на Арена ди Верона, предимно в ролите на Набуко и Риголето. През последните години редовно гостува и в спектакли на Вердиевия фестивал в Театро Реджо в Парма. През 2008 отново е на сцената на Ла Скала в оперите „Джани Скики“ и „Макбет“. През 2013, на 70-годишна възраст, той пее отново Набуко в Ла Скала, демонстрирайки невероятно вокално дълголетие.
Репертоарът на Лео Нучи включва централните роли във Вердиевите опери „Фалстаф“, „Аида“, „Дон Карлос“, „Отело“, „Силата на съдбата“, „Ернани“ и „Макбет“, в белкантовите опери на Доницети „Дон Паскуале“, „Любовен еликсир“ и „Лучия ди Ламермур“, в Пучиниевите „Бохеми“, „Джани Скики“, „Тоска“, „Мадам Бътерфлай“ и много други.
Многократно и с престижни награди Лео Нучи е удостояван по протежение на цялата си кариера. Най-високите от тях са Орден за заслуги към Италианската република (1992), Камерзингер на Виенската държавна опера (1996), Посланик на УНИЦЕФ в Италия (2000), Орден за изкуство и литература (2002, Франция), Почетен член на Виенската държавна опера (2004), Награда Карузо (2004), Златен медал за заслуги към изящните изкуства в Испания (2015).
В дискографията си Лео Нучи има над 40 записа, много от които са за компанията „Decca“. Звукозаписната му дейност се увенчава с шест награди „Грами“ за най-добра регистрация на опера. Той е записал всички основни баритонови роли на Верди, при това някои от тях по няколко пъти. Работил е с водещи в света диригенти от различни поколения – в списъка са знаковите имена на Абадо, Бартолетти, Чайли, Джулини, Караян, Ливайн, Маазел, Мета, Мути и Шолти.
