Първият фестивал на бразилската класическа музика, който се провежда в България, ще завърши тази вечер, 25 ноември, от 19ч. в Концертната зала на НМА “Проф. Панчо Владигеров” с клавирния рецитал “Бразилска пиано феста”. Входът е свободен за всички вас!
Един от основните моменти в програмата е отбелязването на 100 години от рождението на видния бразилски композитор Клаудио Санторо. След рециталите на 13.11.19 в AMTТИ в Пловдив, на 19.11.19 в Радио Варна във Варна), на 22.11.19 в зала “Маестро Г. Атанасов” в Пазарджик, тази вечер проф. Ростислав Йовчев ще завърши поредицата от представяния на емблематичната Соната №3 за соло пиано, която Клаудио Санторо създава през 1948г. Талантливият бразилец, роден през 1919г. в Манаус, преминава през различни стилови тенденции. Още 18-годишен, той преподава цигулка в Консерваторията, по-късно продължава при Ханс-Йохим Колройтер в родната си страна и в Париж при Надя Буланже. Зад гърба си композиторът има сериозна европейска кариера, обявен за „почетен артист на Западен Берлин”, както и на Брамсовата къща в Баден-Баден. Санторо преподава оркестрово дирижиране в Консерваторията в Хайделберг/Манхайм. В течение на творческия си път пише 14 симфонии, три концерта за пиано и оркестър, сонати за пиано (четвъртата, от които пише в България през 1958г.).
Но това не е единственото, което го свързва с България “През 1958г. пише четвъртата си соната в България”, разказа проф. Ростислав Йовчев в ефира на Класик ФМ радио.„Не бива да се учудваме, тъй като той е бил с по-левичарски настроения /дори присъства през 1948г. на Комунистическия конгрес в Прага/. Това до голяма степен изменя стилистичните му насоки. До тогава твърдо е бил насочен към атонализъм, сериализъм. След прокламирания от подобни форуми, Третата соната е в такъв стил- въобще не изменя на съвременния характер, тъй като в първата част можем да търсим влиянието на Пуленк, Онегер. Санторо знае да пише големи форми и ги организира прекрасно“.
Соната №3 за соло пиано е от неговия период на "национализъм", повлиян от социалистическия реализъм и от комунистическия конгрес в Прага през 1948 г., на който самия Санторо присъства. По отношение на естетика, форма и структура творбата представлява рязък завой в творчеството му, като е написана в един по-традиционен музикален език. Първата част е монотематична, основана на възходяща квартово интонационна структура. Контраст в тематичния материал няма, а по-скоро в характера на тематичните ядра и темпото. Следва се традиционната сонатна схема с кулминационен връх в разширената кода. Втората част е Тоада, с остинатен ритъм, приглушена звучност и невероятно постигната атмосфера на Боса Нова. Третата част е зрелищна, с употреба на африкански ритми, със сменящи се акценти, а интонационният език е модален. Контраст създава втората тема, която е с хорална структура. Санторо композира творбата по време на неговите изследвания в областта на традиционната музика на родината си и притежава идиоматични за бразилския фолклор и култура ритми.
В програмата на рецитала са включени и творби от Алберто Непомусено, Ейтор Вила Лобос, Франсиско Миньоне, Енрике Освалд и световна премиера на “Лирикс 1” от Алмейда Прадо. Подробности ще научите от интервюто на Георги Митов-Геми с проф. Ростислав Йовчев, което ще откриете в звуковия файл под снимката вляво.
Припомняме ви, че в рамките на Първия фестивал на бразилската класическа музика в Бългаия общо 7 български музиканти, вкл. проф. Йовчев, представиха забележителни произведения от творчеството на Клаудио Санторо. Пианистите Маргарита Илиева и Георги Белчев изпълниха седемте “Паулистани” (1953) на Клаудио Санторо, които прозвучаха в залата на НМА, съответно, на 28 юни /с повторение на 3 юли в Градска художествена галерия, Варна/ и на 11 ноември 2019г.. Цикълът “Паулистани“ представлява албум от прелюдии за пиано. Вдъхновен от характерния начин, по който изпълнители от вътрешността на щата Сао Пауло свирят на струнни дърпащи се инструменти, композиторът написва тези миниатюри в началото на 50-те години на ХХ век. Те са сред най-изпълняваните му творби и са реакцията на композитора на призива на Пражкия конгрес през 1948 г., осъждащ “интелектуалната” атонална музика, започнала да се налага на Запад. В тези непретенциозни на вид миниатюри се редуват бавни движения с голяма чувствителност с други - енергични и ритмични.
На 11 ноември 2019г. в НМА виолончелистът Атанас Кръстев и пианистката Виктория Василенко изпълниха Соната № 3 за виолончело и пиано, написана от Клаудио Санторо през 1951г. Слушателите усетиха този интензивен, но и наситен с полифонични гласове, музикален национализъм. Но този период на национализъм в творчеството на Санторо, колкото и блестящ, и завладяващ, и дори някак „естествен“ за неговия натюрел да изглежда, всъщност представлява един 10-годишен преход между неговия период на додекафония (композиционна техника, в която той е пионер в Бразилия) от 40-те години на миналия век и периода на експериментаторство с атонализма и алеаториката от 60-те години.
На 18 ноември 2019г. дуото Илина Илиева-Нона Кринчева озвучи Музея “Борис Христов” в София с рядко изпълняваната заради своята сложност Соната № 2 за виола и пиано, създадена от Санторо през 1982г. Премиерата се е състояла 3 години по-късно. Въпреки че през 1939г и 1940г. той създава първите додекафонични произведения извън виенския кръг, в средата на 40-те години на миналия век Санторо се опитва да слее додекафоничната техника с националния дух, използвайки елементи на фолклора, особено ритмите. В следващите години проявява интерес към съветската музика, но разочарован от комунизма, той се насочва към авангардна музика и експериментира в областта на електроакустиката. В това произведение Санторо демонстрира интереса си към класическите форми.
Първият фестивал на бразилската класическа музика в България се организира от Културния институт “Зенон” и Посолството на Федеративна Република Бразилия и се осъществява с медийното партньорство на Класик ФМ радио.
