Композицията, с която П.И.Чайковски /1840–1893/ някога се е дипломирал в Петербургската консерватория, бе изпълнена неотдавна в град Клин, в Дома – музей на композитора. Под диригентството на Владимир Федосеев, тази творба бе представена от Големия симфоничен оркестър „Чайковски“ със солисти и хор.На 6 ноември се навършиха 126 години от кончината на може би най-голямата фигура в руската музика, затова и концертът бе организиран в същия ден, както и за да отбележи 125-годишнината на Музея в Клин, основан от брата на композитора Модест Чайковски. Дипломната партитура е кантатата „На радостта“, написана по стиховете на Фридрих Шилер /1759–1805/, която се определя като първата крупна творба на композитора, даваща началото на професионалния му живот.
Задачата пред тогава 25-годишния млад композитор е била написване на произведение за солисти, хор и оркестър върху текст на Шилер, което се превръща в истинско предизвикателство за него, по напълно разбираеми причини – именно тази ода е използвана в Деветата симфония на Бетовен! Но студентът Пьотр Илич, който всъщност е бил първият випускник по композиция в историята на Петербургската консерватория, не се и опитва да се конфронтира с величието на Бетовен – той съчинява напълно различно произведение. Руският текст, базиран на няколко съществуващи към онова време преводи на Шилеровата „Ода на радостта“, е бил съставен от самия Чайковски. За първи път кантатата „На радостта“ е звучала пред публика на 29 декември 1865г. в концерт на завършващите консерваторията, който се е състоял в Театралната зала на Михайловския дворец, под диригентството на Антон Рубинщайн. За съжаление, докато композиторът е бил жив, тази партитура не е била издадена и никога повече не е била изпълнявана. Автограф върху партитурата, датиращ от премиерното й представяне, е останал в библиотеката на консерваторията, където се съхранява и до днес.
По повод неотдавнашното изпълнение на кантатата на Чайковски, „Российская газета“ дава повече информация около творбата: първото издание на нотите се осъществява едва през ХХ век – 1960г.; известно е, че за последните години диригенти като Александър Рудин и Томас Зандерлинг се обръщат към тази партитура; италианският маестро Рикардо Мути вече е проявил интерес към нея и вероятно ще я впише в репертоара на Чикагския симфоничен оркестър.
