„Това е един свръх уникален концерт, в който се събират 17 музиканти: 16 пианисти и един диригент, и осем рояла – това трябва малко да се осъзнае! Защото публиката, може би, не може да проумее какъв труд е това и каква особеност е. И затова, искам да ви кажа: идвайте на концерта, защото в България това се прави за първи път и никой не знае, дали може да се осъществи още веднъж…“ Можем да се доверим на тези думи на проф. Томислав Байнов, който вече 30 години променя обичайния звук на пианото, за да извади от него целия оркестров потенциал или както той го нарича „кръстословица от звук“. От 1981г. българският пианист е в Германия, преподава в Държавния университет за музика в Тросинген и редовно изнася майсторски класове, а още през 1989г. създаде своя Клавирен ансамбъл „Байнов“ и през последните десетилетия успя са убеди публиката колко богат и колоритен може да бъде репертоара за четири, осем и дори много повече инструменти в един ансамбъл. След Германия, Италия и Канада, сега България се оказва четвъртата страна в света, в която това атрактивно клавирно изкуство излиза на сцена. „Често сме го правили във Ванкувър, защото Ванкувър е пианистичната столица на Канада, там всичко се върти около пианото, но там също има и инфраструктура, поддържана от „Стейнуей“. Правили сме го два пъти в Италия и България е четвъртата страна в света, която ще получи това „шоу“ – пардон, тази дума не е правилна – това не е шоу, ами един изключителен, сериозен, класически, уникален концерт. Това не е шоу в този смисъл на евтини ефекти, а това е една богата палитра на звук“, казва самият проф. Байнов. „Концерт на 8 рояла“ е наистина дългоочаквано събитие за българската публика в четири града: Пловдив, София, Велико Търново и Варна, между 16 и 23 ноември 2019г., в което ще участва и диригентът Григор Паликаров.
„Ние поддържаме традицията на XIX век, защото традицията на ансамбловото клавирно свирене има своя разцвет в средата на XIX век. Това е нашата отговорност. И за жалост, някъде към 1912г., заради тия глупави две световни войни, всичко се погребва и се загубва и тая музика изчезва – като музициране, като композиране, като преработки. За дълго време е била погребана. И чак 80-те години от тук-таме, от някои пианисти или педагози, се изравя и се показва, както и ние решихме през 89-та да създадем тоя ансамбъл,… за да покрием всичко, което е над четири ръце“, припомня проф. Байнов.
Мисълта за такъв формат в клавирното изпълнителство се заражда у него не в Германия, а още тук, в България: „Идеята ми дойде още в София, докато бях студент. И след като заминах за Германия през 1981г., успях да реализирам доста неща и идеята си, тъй като Германия е една страна със силна клавирна индустрия, концентрирана в продукцията си на рояли. Така че, тука /Германия/ беше по-лесно и по-възможно да реализирам идеи с много пиана, защото получих подкрепа от различните клавирни фабрики или клавирни къщи, които разполагаха с рояли – това, което в други страни малко трудно става“. И все пак, в първите години подобно начинание далеч не е било лесно и пианистът сам си спомня, как „в началото всички ми се изсмяха – казваха: къде е тръгнал той с тази музика?!“ Сега обаче, той е категоричен: „Аз съм много щастлив, че успях да осъществя тази звучност!“ и твърди, че да правиш камерна музика е много по-социално отговорно, отколкото да си солист. Или както той признава: „Моят живот може да изглежда по-лек и по-хубав, но когато се мисли социално и за ансамбъла, има много жертви…“
Четири от инструментите, на които ще слушаме пианистите от Клавирен ансамбъл „Байнов“, са специално доставени за концертите им в България: „Сега се радваме, че имаме поддръжката на „Щайнгребер“, една от най-малките фабрики в Германия, в Байройт, от които ще получим четири чисто нови рояла, на които ще свирим, а съответно другите четири ще бъдат от други места. Това е също един огромен респект към нас и към нашия труд“. А ето и разположението на сцената, в което ще видим всички тези инструменти, разяснено от проф. Байнов: „Представете си, че роялите са сложени в кръг. Публиката ще бъде почти като на стадион – на всички концерти така сме замислили да бъде. И всеки слушател ще чуе от различна гледна точка, от различно място, от различен ъгъл – друг звук! Винаги има един диалог: примерно, двама пианисти или четирима свирят от лявата страна, а другите отговарят от дясната – получава се един вид квадрофония, която е изключително интересна… и човек не може да си отдели погледа!“
Проф. Байнов разказва и за безкрайно интересния репертоар, който пианистите в ансамбъла от много националности, включително и от България, ще свирят тук. За историята на тези ноти, за търсенето им в архивите, за чисто музикантския им прочит, но и за това как публиката реагира на тази музика, именитият български музикант обобщава: „Въпреки оркестралното или ансамбловото свирене, ние изваждаме солистичното, изваждаме богатите краски и палитри на всеки един инструмент“. И би искал на подобни концерти да влизат дори и хора, които никога досега не са чували пиано, защото както сам споделя, „този вид свирене ме прави щастлив!“
Цялото интервю на Юра Трошанова с проф. Томислав Байнов може да чуете в звуковите файлове, под снимката вляво!
