Когато през 1999г. диригентката ДжоАн Фалета бе назначена за музикален директор на Филхармоничния оркестър на Бъфало, за нея се заговори като за „първата жена –диригент на водеща позиция в голям американски ансамбъл“. Оттогава изминаха 20 години, през които тя остана непоклатима на поста си в оркестъра на град Бъфало, щата Ню Йорк. През февруари тази година тя получи награда „Грами“ за запис с Лондонския симфоничен оркестър, под емблемата на Naxos, след като десетина години по-рано, през 2009г., също спечели „Грами“, но със своя американски оркестър за изпълнение на Джон Кориляно. Наскоро, в края на октомври 2019г. бе оповестено, че 65-годишната американка с италиански корени удължава още договора си с оркестъра – така ДжоАн Фалета остава музикален директор на Филхармоничния оркестър на Бъфало до 2026г., вписвайки трайно името си в най-новата история на оркестъра, който съществува от 1934г. насам.
„Вярвам, че един голям град като Бъфало заслужава и един страхотен оркестър“, казва тя. Започнала музикалния си път като изпълнител на китара, а и все още свиреща на този инструмент, ДжоАн Фалета дължи много на учителя си Ленард Бърнстейн, била е музикален директор на Камерния оркестър на Денвър, дирижирала е Симфоничния оркестър на Милуоки и др., посветила е и десет години от кариерата си на Женския филхармоничен оркестър, базиран в Сан Франциско /Bay Area Women's Philharmonic/. Активен между 1981 и 2004г., този оркестър имаше мисията не само да представя изкуството на жени – изпълнителки, но и репертоар с творби предимно на композиторки, и то под ръководството само на жени в диригентската професия. С този ансамбъл ДжоАнФалета допринесе за откриването на редица непознати женски имена от история на музиката, което й донесе голямо признание. Едно от най-важните неща, които тя направи за Филхармоничния оркестър на Бъфало е, че с нейните усилия ансамбълът се превърна в най-записваният американски оркестър в каталога на престижния лейбъл Naxos, а в своя град диригентката е титулувана от колегите си като „Маестра за хората“, заради добрите й приятелски взаимоотношения с музикантите, административния състав, и не на последното място с настоятелството на оркестъра.
