“Процентът на талантливи хора в новите поколения не се е променил за разлика от всеобщото схващане. Има много талантливи млади хора. Във време, в което имаме огромен достъп до информация, това предизвиква по-малко любопитство у младите хора. Ето защо е моя отговорността не просто да им преподавам пиано, да ги обучавам по музика, а да подхраня тяхното любопитство“. Това заяви в предаването “Сутрешно кафе” по Класик ФМ радио португалският пианист Артур Пизаро. Довечера от 19ч. в Аулата на СУ той ще изнесе рецитал в рамките на 9-тото издание на фестивала “Пиано екстраваганца”. Публиката е впечатлена от концертите и рециталите на Артур Пизаро. Освен на сцената, той работи и като гост професор във Висшето училище по музика и в Политехническия университет в Лисабон, а също така често изнася майсторски класове в различни държави.
Програмата включва произведения от Роберт Шуман /“Алегро в си минор“/, Енрике Гранадос /“Романтични сцени“/, Габриел Форе /Тема и вариации в до диез минор, оп.73/ и творби на двама португалски композитори: „Ноктюрно“ от Антонио Фрагозо и „Епиталамио“ от Фернандо Лопеш-Граса. „Фрагозо умира твърде млад, но за краткия си живот той успява да покаже геният, който евентуално щеше да се развие. Въпреки че оставя малко творчество, то е изключително показателно и устоява на времето. Фернандо Лопеш-Граса е направил онова, което Барток и Кодай са направили за популярната музика в своите страни. Композиторът е бил против диктатурата на Салазар в Португалия и му е забранено да работи в Португалия. Затова пребивава в изгнание във Франция. Той е първият португалски композитор, който достига до световната сцена с прочутия си Концерт за виолончело, изпълнен от Мстислав Ростропович“, разказва Артур Пизаро.
51-годишният лисабонец изнася първия си концерт на 3-годишна възраст, а една година по-късно прави и своя дебют по португалската телевизия. Първите му учители са пианистите Берта да Нобрега, негова баба, и Кампос Коельо, ученик на Виана да Мота, Рикардо Винеси и Изидор Филип. От 1974 до 1990 Артур има за учител Секейра Коста, който на свой ред е бил ученик на Виана да Мота, Едвин Фишер, Маргьорит Лонг и Жак Феврие. Тази изключителна връзка между поколения от знаменити пианисти потапя младия Артур в традицията на “Златния век” на пианото и му дава едно музикално образование базирано на германската и френската клавирни школи и репертоар. След 1990 той продължава формирането си с Жорже Мояно в Лисабон и с Алдо Чиколини, Жери Мутие и Бруно Ригуто в Париж. Музикантът е носител на първи награди от международните конкурси Виана да Мота (1987), Greater Palm Beach Symphony Competition (1988) и конкурса Лийдс във Великобритания (1990), който бележи началото на голямата му световна кариера. А за приноса му към националната култура, е удостоен с Наградата на Португалската преса, Държавният медал за заслуги към културата, наградата на Асоциацията на португалските автори и др.
“Чрез моите преподаватели винаги съм чувствал известна връзка с България, която се развива през годините. Познавам и изтъкнати творци като Константин Ганев и Марта Деянова, с които сме били жури на посочените конкурси, както и множеството добри български музиканти, които работят днес в Португалия”, посочи още Артур Пизаро. Многобройни са изявите му като солист на престижни симфонични оркестри, свирил е и на най-големите камерни фестивали в света. Записвал е голям брой албуми за лейбълите Collins Classics, Hyperion Records, Linn Records, Brilliant Classics, Klara, Naxos, Danacord, Odradek Records, Capriccio и Phoenix Edition. Подготвя и нов проект с Португалския симфоничен оркестър. “През януари с трима пианисти – британецът Никълъс ван Блос и португалците Олга Прат и Жорже Мояно, ще осъществим изпълнението на Концерти за две, три и четири пиана от Й.С.Бах ”, сподели талантливият португалски пианист.
Билети за предстоящия рецитал потърсете ТУК
Цялото интервю на Георги Митов-Геми с Артур Пизаро в превод на Катерина Питова от Португалския културен и езиков център "Камоинш"-София ще откриете в звуковия файл под снимките вляво.
