Грузинският композитор със световно признание Гия Канчели почина на 2 октомври на 84-годишна възраст в Тбилиси. Името му стои сред най-светлите примери в съвременната музика, създавайки седем симфонии, десетки оркестрови творби, камерни, вокални и хорови композиции, с интересно съчетание на инструменти и вокални партии, но преди всичко, на тембри. „Когато през 60-те години за първи път чух музиката на Антон Веберн, разбрах, че тембровата драматургия има не по-малко значение от музикалния език и музикалната форма“, споделя той в интервю от миналата година. За по-широката публика Гия Канчели е познат с музиката си за театъра и най-вече, за грузинското кинематографично изкуство. „Целият си съзнателен живот съм прекарал с Гия Канчели. Той беше най-големият композитор“ – призна с тъга грузинският режисьор Елдар Шенгелая. „Никой не умееше да създава тази музика, която е нужна на киното, както Гия Канчели. Той беше почти неизменен композитор на моите филми. Много съм натъжен. Световното кино загуби най-великия композитор и човек“, каза още той пред руската редакция на ВВС. Съмишленик на покойния композитор в продължение на почти 30 години бе Гидон Кремер, който свиреше и разпространяваше музиката му по целия свят с „Кремерата Балтика“: „Бях привилегирован почти 30 години да бъда близък с Гия като приятел и музикант… Нека душата му почива в мир…На всички ще ни липсва присъствието му, неговия хумор, глас и усмивка, но съм сигурен, че музиката на Гия Канчели ще остане и докато сме живи, ще бъде източник на утеха и вдъхновение“/slippedisc.com/.
Роден е в Тбилиси на 10 август 1935г., където и завърши дните си вчера, на 2 октомври 2019г. Първоначално е учил в геологическия факултет на Тбилиския университет, а след това вече и в Консерваторията в Тбилиси /където по-късно преподава за кратко/, завършвайки композиция при видния грузински композитор и педагогИонаТуския/1901-1963/. До разпада на СССР Гия Канчели е в родината си, но след 1991г. я напуска, като живее и работи последователно в Германия /Берлин/ и Белгия /Антверпен/ и никога не е криел несъгласието си с политиката на Кремъл. Споделял е, че първите му стъпки в музиката не са били свързани с Бах, Бетовен, Моцарт или Шуберт, а по-скоро с джаза и неговите кумири са били Глен Милър, Оскар Питерсън, Ела Фицджералд или Майлс Дейвис. И противно на мнозина други свои съвременници, никога не използва грузинския фолклор в композициите си, защото считаше, че „грузинското многогласие е едно уникално явление. То се е раждало не на площадите в множеството, а е създавано от велики неизвестни хора. За мен това явление е авторска музика и аз не смея да се докосна до нея“.
