На 74-годишна възраст почина американската певица Джеси Норман, съобщава Франс прес, като се позова на говорителката на семейството на оперната прима. По информация на Асошиейтед прес, причината за кончината е мултиорганна недостатъчност и септичен шок, след последователни усложнения от травмата на гръбначния мозък, която претърпя през 2015г.
Тя е родена през 1945г. в Аугуста, щата Джорджия. Отгледана в семейството на почитатели на музиката, тя разкрива красотата на операта благодарение на седмичните радиопредавания от Метрополитън опера. Впоследствие печели пълна стипендия от Университета Хоуърд, продължава образованието си в Консерваторията Пийбади и получава магистърска степен от Университета в Мичиган. На 24 години дебютира в Дойче опер Берлин в постановката „Танхойзер” от Рихард Вагнер. След спектакъла през декември 1969г. критиците я описват като „най-големият глас след немското сопрано Лоте Лехман”. Година по-късно се появява в САЩ в концертно изпълнение със Симфоничния оркестър на Питсбърг. Следват първите й изяви в Миланския оперен театър „Ла Скала” /„Аида” от Дж.Верди/ и в „Ковънт Гардън” /„Троянци” от Е. Берлиоз/ през 1972г. Десет години по-късно Джеси Норман прави американския си дебют на сцената на Филаделфийската опера в постановката „Едип цар” от И.Стравински. Американското сопрано е участвала в редица специални събития и е станала носител на множество престижни отличия и на 45 почетни докторски степени от различни университети, колежи и консерватории по света.
Репертоарът й обхваща произведения от Пърсел, Бетовен, Щраус, Вагнер, Верди, Бизе, Офенбах, Стравински и др. Изпълнявала е и песни на Малер, Пуленк, Равел, Брамс, Берлиоз, Шьонберг и т.н. Част от кариерата си Джеси Норман посвещава на джаза и спиричуъла.
През последните години тя отдава енергията си в Училището по изкуствата в родния й град, което предоставя безплатно обучение на талантливи деца, търсещи различни форми на изява и желаещи да получат частни уроци по изкуствата. Джеси Норман е била член на управителните съвети на Карнеги Хол, Ботаническата градина и Обществената библиотека на Ню Йорк, Танцовия театър на Харлем. Тя подпомага дейността на организация по въпросите на хроничното автоимунно заболяване лупус, както и на доброволческа организация в помощ на бездомните.
