На 91-годишна възраст почина знаменитият австрийски пианист Паул Бадура-Скода. Кончината му бе официално потвърдена вчера – Паул Бадура-Скода си е отишъл на 25 септември 2019г., броени дни преди да навърши 92 години. Роден е на 6 октомври 1927г. във Виена, учил е във Виенската консерватория, а като млад пианист за първи път е свирил с големите диригенти Вилхелм Фуртвенглер и Херберт фон Караян през 1949г., което бързо му носи известност. Близо седем десетилетия продължава изключителната му международна кариера на всички важни сцени, бидейки един от малцината, които правят интерпретациите си на исторически и съвременни клавишни инструменти. Осъществил е над 200 записа, сред които и пълните цикли с клавирните сонати на Моцарт, Бетовен и Шуберт. Изградил няколко поколения пианисти, учили се от неговото майсторство, след като самият той е бил ученик на Едвин Фишер /1886-1960/. Авторитетна и благородна фигура, която сподели вижданията си върху интерпретацията с друг именит пианист и свой сънародник – Йорг Демус, починал също през тази година, с когото се посветиха преди всичко на Шубертовите творби за четири ръце. През 2017г., когато Паул Бадура-Скода достигна достолепните 90 години, компанията Deutsche Grammophon го почете с огромна колекция от 20 компактдиска – събрани негови записи на почти цялото клавирно наследство на Бетовен, Моцарт, Шуберт, Шопен, Чайковски Шуман, Брамс, Й.С Бах, Лист, Хайдн и др., както с оркестър, така и в солови композиции или камерна музика. Рядка ценност представлява и негов запис на „Pizzicato-Polka“ от Й.Щраус в клавирната обработка на Ото Шулхоф /Три преработки по мотиви от Й. Щраус, ор.9/, а също и „Симфонични вариации“ на Ц.Франк или концертите за пиано на Н. Римски-Корсаков и А. Скрябин.
Въпреки напредналата възраст, Паул Бадура-Скода продължаваше да излиза на сцена и споменът за класата на този музикант остана. Все още не е изминала и година, откакто софийската публика го слуша на живо през октомври 2018г. в зала „България“ със Софийската филхармония, когато свири Моцарт, за чиято музика още преди 30 години е казал: „Моцарт пише най-съвършената, най-красивата музика; музика, която може би е повратна точка в историята… С най-голямата икономия на ноти, на орнаменти, на виртуозност, се постигат най-великите ефекти. А това означава, че всяка нота е заредена със смисъл и твърде често с емоция…“ /bruceduffie.com/.
