„На такъв артист, като нея, трябва да се служи!” Тези думи някога бяха изречени за великата Мария Калас от италианския режисьор Лукино Висконти. Сега те се превръщат в мото на една изложба - „Мария Калас завинаги…”. Под това име /напомнящо за игралния филм „Калас завинаги” на прочутия Франко Дзефирели/, специална експозиция бива представена във Втория международен фестивал „Дягилев. Постскриптум”. Международната асоциация на името на Калас предостави част от богатата си колекция за тази изложба, която се разполага в Шереметиевския дворец в Санкт Петербург /от 28 октомври до 4 декември/. Основана през 1992г. във Венеция, Асоциацията „Мария Калас” дължи съществуването си на Бруно Тоси, който ревностно събира експонати, свързани с живота на певицата. Вече дълги години той си сътрудничи с частни колекционери, театри и културни организации, които желаят да допринесат с нещо повече за увековечаването паметта на Мария Калас. Преди четири години Асоциацията успя да закупи на търг от аукционната къща „Сотбис” личния архив на певицата, както и множество вещи от нейния гардероб. В колекцията влизат повече от 60 сценични костюма, концертни и вечерни рокли от световни топ дизайнери, бижута, снимки, автографи, концертни плакати, записи на нейни изпълнения от концерти и опери, а също и интервюта. Всички тези събрани „реликви” на някогашната Калас, пътешестват по света от 1993г. насам. Това лято изложбата бе представена в Ню Йорк, а миналата година тя гостува в Сан Франсиско под името „Една жена, един глас, един мит”, година по-рано бе показана и по време на филмовия фестивал в Кан /Франция/. Така на дневен ред неизбежно застава и още един съществен въпрос – за предаването на цялата колекция като дар на града Венеция, за да бъде открит цялостен музей на Мария Калас. Родена в Ню Йорк през 1923г. в семейството на гръцки емигранти, Мария Калас притежава много рядък по красота лирико-драматичен сопранов глас и широк диапазон. Владеейки до съвършенство вокалната техника, тя пресъздава сложните и трудни партии от оперите на Белини, Росини, Доницети и Верди, а особено място в репертоара й заемат ролите на Тоска /Пучини/, Медея /Керубини/, Норма /Белини/и Ана Болейн / Доницети/. През 1965г., на върха на славата си, тя трагично загубва гласа си и напуска оперната сцената. Продължава като концертна певица и вокален преподавател. Умира при неизяснени обстоятелства в Париж през 1977г.
