Руският бас Илдар Абдразаков избира музиката на Верди в своя дебютен албум за Deutsche Grammophon. Той стана артист на престижната звукозаписна компания през 2017г., а първият му самостоятелен албум под знака на Жълтия лейбъл излезе на 16 август 2019г. „Deutsche Grammophon продължава да извежда на преден план най-забележителните певци…“ – така започва представянето на артиста от неговия настоящ издател, който подчертава, че именно Илдар Абдразаков „оглавява списъка на всеки режисьор, когато става дума избор на артисти за продукции на Верди във водещите световни оперни театри“. През април 2018г. след спектакъл на операта „Атила“ в Театро Лисеу в Барселона, музикалната критика определи именития бас като „най-добрият в ролята на вожда на хуните“ и „истински наследник на великия Самюъл Рейми“. Партията на Атила от едноименната Вердиева опера вече се наложи като визитната картичка на певеца, което обяснява и факта, че още в първия запис от новия му албум звучи музиката от тази опера. Във „Верди“ на Абдразаков участва и неговият добър приятел, тенорът Роландо Виясон, с когото още преди две години издадоха общия си проект „Дуети”, отново под знака на Deutsche Grammophon. Сега, две години по-късно, компанията дори нарича новите му записи „един майсторски клас по изпълнение на Верди“, а самият бас казва: „При Верди винаги става въпрос за чувства и душата, за конфликти и за хора, които се конфронтират…“ Освен „Атила“, в албума са включени арии и сцени из оперите „Набуко“, „Дон Карлос“, „Макбет“, „Ернани“, „Луиза Милер“ и др., записани с канадския симфоничен състав в Монреал Orchestre métropolitain du Grand-Montréal, под диригентството на неговия отдавнашен музикален директор Яник Незе-Сеген, както бе и по-рано в албума „Дуети“. Клеменс Траутман, президентът на Deutsche Grammophon, обяснява световния успех на 42-годишния руски бас така: „Лесно е да се разбере защо критиците и публиката са толкова привлечени от артистизма на Илдар и защо към него има такова голямо търсене в световен мащаб – той притежава качествата на най-големите оперни баси, от топлотата на гласа и ослепителната техника, до най-проницателния израз на човешките емоции“.
