Почина маестро Анер Билсма

Холандският виолончелист

Светът на виолончелото изгуби една от историческите си фигури. На 85-годишна възраст почина маестро Анер Билсма. Смъртта е настъпила вчера в Амстердам, съобщават информационните агенции.

Анер Билсма израства в семейството на преподавател по музика в Хага, който му предава първите уроци. На 16 години постъпва в Кралската консерватория в Хага, която завършва с отличие през 1957г.  Две години по-късно, през 1959г., когато е на 25,  печели първа награда от конкурса за виолончелисти „Пабло Касалс“ в Мексико. Музикалната надпревара се превръща в трамплин за неговата последвала международна кариера и слава.

Билсма е избран за първи челист на Концертгебау оркестър - Амстердам – позиция, на която остава в периода от 1962г. до 1968г., когато главен диригент на оркестъра е Бернард Хайтинк.  Получава възможност да се обучава в Харвард като стипендиант по „Еразъм“ и постепенно развива интереса си към исторически информираната интерпретация.  Считан е за един от пионерите, заедно с Франс Брюген и Густав Леонхард, на голямото прераждане и последващо развитие на интереса към старинната музика. Неговият запис на 6-те Сюити за чело на Й.С.Бах, направен през 1979 г. за RCA, е първият, който се осъществява с исторически инструмент и все още се смята за един от най-ярките звукозаписни проекти на барокова музика за виолончело. През 1992г. холандккият музикант прави втори запис на Сюитите, този път с големия инструмент Servais Stradivarius и с 5-струнно чело пиколо.

Негови записи могат да бъдат намерени под знаците на различни дискографски компании, като обхващат различни произведения - от Вивалди до Хиндемит. Много от записите му за Sony както като солист, така и в състава на ансамбъл Archibudelli, са спечелили наградата Edison, Diapason d'or, наградата „Лист“ и наградата „Вивалди".

Анер Билсма е и автор на книгата "Bach, The Fencing Master" - стилистичен и естетически анализ на Сюитите на Бах, който публикува, по думите му,  "в отговор на глупостите, които често чувам и чета, когато се говори за Бах“.

„Струнните инструменталисти свирят на най-красивите инструменти на земята! Можем да започнем само от една нота при пълна тишина и да разгърнем свиренето си с огромен финес. Другите инструменти нямат толкова експресивна палитра, колкото тази, която ние имаме. Затова струнните изпълнители не трябва да се поддават на характера на инструментите си, като свирят по-силно на тях, за да угодят на другите. Не говоря за хора, а говоря за инструменти ... Просто не споделям аргумента, че щрайхистите трябва да звучат по-силно, защото трябва да свирят в по-големи стаи. В добре оформения концертен салон можете да свирите с много нюанси, които публиката ще чуе ясно. Трябва да спрем да търсим извинения, за да свирим безчувствено. Музиката трябва да е първа“, споделя приживе изтъкнатият виолончелист.

Анер Билсма е основател на струнния ансамбъл Archibudelli заедно със съпругата си, цигуларката Вера Бетс. Двамата имат син и дъщеря, като последната е известната документалистка Карине Билсма.