Раду Лупу се отказва от сцената

Раду Лупу се отказва от сцената

Легендарният румънски пианист

73-годишният легендарен румънски пианист Раду Лупу напуска концертния живот и настоящия сезон е последен за него, според изявление на представляващата го агенция. Съобщението за официалното оттегляне на пианиста в края на сезон 2018/2019 е било оповестено и от испанското музикално списание „Scherzo“. За почитателите на големия пианист това вероятно не е учудващо, тъй като за последен път той записва в средата на 90-те, а през изминалите две години се наложи неведнъж да бъде заместван от свои колеги, като Аркадий Володос през май 2019г. в Париж или през юни в Берлин от Мария Жоао Пиреш. Американската радиостанция WFMT в Чикаго пише, че публиката все още помни последното гостуване на пианиста там през пролетта на 2017г. с Петия концерт на Бетовен, заедно с Чикагския симфоничен оркестър. Според повечето медии, неговото отсъствие от социалните мрежи днес и нежеланието му да дава интервюта се интерпретират като признаци за действителен отказ от концертния живот, но всъщност, най-съществената причина вероятно е разклатеното здраве на музиканта. И въпреки че живите участия на Раду Лупу приключват, то изкуството на този изключителен майстор на пианото си остава съхранено за поколенията, благодарение на изчерпателния каталог на Decca с неговите записи.

Роден на 30 ноември 1945г. в румънския град Галац, Раду Лупу е възпитаник на две музикални школи - в Букурещката консерватория като ученик на Флорика Музическу, преподавала и на знаменития Дину Липати, и в Московската, където учи последователно при Хенрих и Станислав Нейгауз. Три от най-определящите за кариерата на един концертиращ пианист награди са били печелени от него: Раду Лупу е лауреат на международните конкурси „Ван Клайбърн“ през 1966г.,„Джордже Енеску“ през 1967г. и „Лийдс“ през 1969г. Отхвърлил след това десетки предложения за концертни изяви, той се концентрира повече върху усъвършенстване на техниката си на пианото и музикалното изследователство. Австрийския и немски клавирен репертоар на XIХ век в нотите на Шуберт, Шуман, Брамс, Бетовен и Моцарт винаги са били обект на неговите дълбоки интерпретации, но също и Барток, Енеску, Дебюси, Григ… Действително, повече от 30 години този самовглъбен музикант отказва да разговаря с медиите, но все пак през 1991г. е публикувано интервю с него, в което той споделя съвсем малка част от философията си: „Всеки разказва една история по различен начин и тази история би трябвало да бъде разказана интригуващо и спонтанно. Ако тя не е завладяваща и убедителна, то тя няма стойност“.