Константин Илиевски: „Имаме претенцията да свирим на нивото, което е най-доброто!“

Константин Илиевски: „Имаме претенцията да свирим на нивото, което е най-доброто!“

на нивото, което е най-доброто!“

Диригентът Константин Илиевски и Камерният оркестър „Дианополис“ от Ямбол гостуват в София на 28 юни 2019г. в концерт, наречен „Темперамент и стил“. За да представят тази програма, съчетана изцяло от музика на ХХ век, са нужни трима солисти: цигуларката Красимира Султанова /концертмайстор на оркестъра/ и китаристите Цветан Недялков и Петър Койчев– ще ги чуем в петъчната вечер в Сити Марк Арт Център от 19ч.„Едно многогодишно приятелство ме свързва с Цветан Недялков…, който е точно толкова прекрасен класически китарист, колкото и в останалите области“, разказва Константин Илиевски. Заедно те вече са правили десетки концерти и точно това лежи в основата на идеята да има подобен концерт тук в София, в който ще има и авторска музика на китариста, редом с композиции на Хоакин Родриго, Оторино Респиги и Георги Златев-Черкин. В две от творбите на програмата „Темперамент и стил“ съществуват и две исторически посвещения:„Фантазия за един благородник“ от Хоакин Родриго за китара и оркестър има своето посвещение на Андрес Сеговия, а за пиесата „Севдана“ от Георги Златев-Черкин е добре известно, че е била специално посветена на цигуларката Недялка Симеонова. „Искахме, когато се представяме в София, да имаме и българска пиеса, и то шедьовърна“, обяснява Константин Илиевски специалното място на „Севдана“. Тя ще бъде изпълнена от Красимира Султанова, която диригентът описва като „една от най-качествените концертмайсторки в България въобще“. От Респиги, „с невероятните си възможности за оркестрация“, са избрани неговите „Антични арии и танци“, III-та сюита, „която не е чак толкова свирена“, но в която „езикът е всъщност доста подобен на Родриго, който също заимства средновековна музика“.

За ръководството на Камерния оркестър „Дианополис“, Ямбол: „Комуникацията ни става чрез модерните медии, хората се разбират много по-бързо по този начин и благодарение на това, през последните шест години в Ямбол дойдоха редица музиканти от световна величина – не само българи, но и такива от чужбина“.В състава има изпълнители от Съединените щати и Словакия и някои от тях дори специално пътуват до българския град, за репетиции и концерти.„Тази година, например, имахме изключително силен фестивал „Златната Диана“, който беше открит от първия обоист на Щутгартската опера Иван Данко и беше закрит от Светлин Русев“, разказва Константин Илиевски, за когото нивото на един оркестър, разбира се, бива доказвано и от имената на гостуващите солисти. „Ние имаме претенцията да свирим на нивото, което, поне за държавата ни, е най-доброто!“, твърди той, а умението да работи с различните поколения оркестранти, формулира по следния начин: „Аз се опитвам да направя атмосферата такава, че този, който е по-възрастен, да има желанието да предаде опита, а по-младият да разбира, че по този начин – не преувеличавам – той му спестява десетилетия труд!“ За да бъде, обаче, един цял творчески сезон„пълен и много ярък“, това е осъществимо и заради нещо друго: „Изключителната подкрепа на Община Ямбол – държа да го кажа, но не като реклама. По-скоро бих искал да подскажа и на други градове, че тези, които искат да правят качествено изкуство, просто трябва наистина да направят едно вложение в него, не само финансово и материално, но да дадат доверието на хора, които имат някаква концепция за нещата и поглед в бъдещето“.

За известната си музикална фамилия Константин Илиевски говори и с голяма благодарност, и с доза чувство за хумор: „Да бъда възпитан в един добър стил и да мога да отстоявам своите виждания – това ми помогна много като диригент. Изключително съм щастлив, че имам такива предшественици! Дядо ми, Константин Илиевски, чието име нося и е ученик на Рихард Щраус, се е прибрал пеша от Виена в края на Втората световна война… Да, това са личности, които още от ранното ми детство много ми въздействаха. Разбира се, по-късно имаше и трудности от рода на: когато изсвирех един тон вкъщи, вече имаше четири мнения по него…“ Как в разговора се намесват имената на Валерий Гергиев, Даниел Баренбойм и най-вече Ленард Бърнстейн, и защо музиката може да даде „най-силните изживявания“, чуйте в цялото интервю на Юра Трошанова с диригента Константин Илиевски, под снимката вляво!